Press "Enter" to skip to content

Кои са тайните, които крие Пагодата Чайтийо?

Пагодата Чайтийо (Kyaiktiyo Pagoda) известна още като Златния камък, е знаменита будистка светиня й място на поклонение в щата Мон в Мянмъ

Kyaiktiyo
Пагодата е висока 5,5 метра и се намира на върха на гранитен камък, балансиращ на края на скала.

Камъкът стои на това място от 2500 години и никой не може да обясни как огромната многотонна сколо успява да закрепи на ръба. Жителите на Мянмъ са уверени, че само Божието провидение е способно да задържи камъка да не падне.
За първи път ступата Чайтийо се споменава в бирманските хроники от XVI век, но текстове, посветени на историята на създаването й, се отнасят към V в.пр.н.е.

Камъкът е висок около 6 метра и е с обиколка около 25 метра.

Легендата гласи, че някога Буда е подарил на монах отшелник кичур от косите си. Като не знаел как най-добре да съхрани безценната реликва, монахът се обръща към краля. Решено е да извадят огромна скала от морското дъно с помощта на нати — бирмански духове.
На върха на камъка е построена малка паго-да – Чайтийо, където са зазидани косите на Буда, които според поверието пазят камъка да не падне.
Днес Златният камък с пагодата е едно от главните места за поклонение на будистите. Да се докосне до светинята, покрита със злато, се смята за свещен дълг на , всеки вярващ. Поверието гласи, че тозир който три пъти за една година измине пътя на поклонението до Златния камък, ще се сдобиес почести, уважение и богатство.

Пагодата и камъкът се намират на върха на планината Чайтийо и са заобиколени от комплекс от сгради с религиозно предназначение и места за нощувка за поклонниците (за чужденци обаче е забранено да прекарат нощта в планината). Товарни камиони извозват желаещите да посетят светинята от центъра на близкото градче Кинпун до терминала на грунтовата площадка, която се намира малко под върха, по сепрентина, дълга 16 км. От терминала до върха има пътека, дълга 3 километра.
Много скептици, които виждат пагодата за първи път, твърдят, че
камъкът и планинските скали под него са едно цяло. Но при по-внимателно вглеждане отблизо се вижда, че камъкът е напълно отделно образувание от околните скали. При това с помощта на трима души камъкът може да бъде леко разклатен. Според някои сведения при това разклащане под него може да се прокара въже.

Огромен брой поклонници посещават това свято място, особено в последния месец на бирманската година – Таоанг, който отговаря на нашия март. Понякога запалването на свещи, медитациите и поднасянето на дарове на Буда продължава цяла нощ…

Be First to Comment

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: