Press "Enter" to skip to content

Синдзю – когато любовта е безсмъртна – продължение

Думата синдзю на японски се състои от два йероглифа – този за сърце и този за сърцевина и буквално означава вътре в сърцето или единствено в сърцата

Синдзю1 Синдзю е стремеж да докажеш, че любовта е по-важна от смъртта. Тази традиция е типично източна, най-вече заради факта, че в нашия западен свят индивидуалната личност се издига в култ. В източните култури обаче любовта се възприема не като намирането на половинката, която да те направи пълноценна личност, а като принадлежност на някого, принадлежност в двойка.

Според изследователите самоубийството от любов се приема с много по-малък драматизъм в източните страни, именно защото самата мисъл за смъртта се приема без драма. Японците се отнасят много по-спокойно съм смъртта отколкото което и да е западно общество. Една известна самурайска максима гласи: „Когато се събудиш сутрин, мисли за смъртта,,. Тази философия им дава възможността да се наслаждават на всеки миг от живота и да не забравят, че всички сме смъртни и че всичко хубаво, което притежаваме днес, утре може и да не е наше.

За източното мислене да оставиш любовта да повехне с годините е много по-голямо престъпление от това сам да отнемеш живота си. „Живели дълъг и щастлив живот,, звучи нереално за източните народи, затова и приказките им не завършват по този начин. Много по-използван финал в японската класическа литература е самоубийството на героя или героинята, когато са достигнали върха в живота си, когато са изпълнили мисията си.

Японската култура издига в култ една мисъл – красивата смърт е за предпочитане от еднообразен живот, дори понякога е за предпочитане от прекалено дългото щастие. Нещо, което трудно да се приеме от западния ум. Причината е, че ние се стремим към вечното, към безкрайното, което е нереално предвид нашата смъртност, а на изток в култ се издига не продължителното, а моментното щастие – изкуството на настоящия момент. Затова и синдзю не се възприема като акт на отчаяние, а напротив като победа, като съхраняване на любовта в най-силния й момент, пише списание „За жената“.

Be First to Comment

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: