Установено е, че съществува връзка между мозъка и чревния тракт и именно на нея се дължат често срещаните стомашно-чревни симптоми при хора, подложени на стрес
„За пептичната язва (възпалително заболяване на хранопровода) също е отговорен стресът – смята д-р Димитър Димитров специалист по ендокринология, който даде своето компетентно мнение първо на страниците на вестник „Всичко за семейството“. – Той причинява физиологични промени, които могат да доведат до усложнения на стомашната „рана“. Доказано е също, че психическият сгрее е рисков фактор за обостряне на колита – хронично възпаление на дебелото черво.“
Проучванията сочат, че стресът въздейства и върху имунната система – раните зарастват трудно, намалява имунният отговор след ваксина, реактивират се скрити инфекции, голяма е податливостта на вирусни заболявания.
Острата форма на стрес, която настъпва при внезапни свръхизисквания, опасност или заплаха, атакува най-вече сърдечно-съдова-та система. Оплакванията са повишаване на сърдечната честота, увеличаване работата на сърцето. Те водят до високо кръвно налягане. „Не само по-сериозните проблеми, а и всекидневните могат да влязат в ролята на стресови фактори – предупреждава д-р Димитров. – Обърнете внимание на сърцебиенето, то е от ранните симптоми. Голяма част от посещенията при личния лекар са заради оплаквания, предизвикани от стреса.“
Как да си помогнете при психическо напрежение? Пийте достатъчно вода (поне 2 л дневно) и нравете гим
настика, съветва специалистът. Добрата електропроводимост на водата подобрява функциите на нервната система, а дехидратацията смущава мозъчната и мисловната дейност. Доказано е, че физическите упражнения намаляват хормоните на стреса. Като начало правете гимнастика 15-20 мин. поне 3 пъти седмично. Стремете се към всекидневна активност. Добър ефект показват и различните релаксиращи практики – медитация, ароматерапия, рефлексотерапия. Помагат също позитивното мислене и споделянето на преживени емоции, пише вестник „Всичко за семейството“.