Мандала е санскритска дума, означаваща „кръг“ или „център“
Тя е един от символите, представляващ източния аналог на лабиринта – графична диаграма със сложна структура, широко използвана в будизма като сакрален символ; нагледно пособие за съзерцателна практика (медитация).
Мандалата има симетричен рисунък: обикновено представлява кръг с ясно изразен център. В кръга са обозначени основните посоки-ориентири, броят на които е непостоянен. Манда-лите могат да бъдат както произведения на изкуството, така и форми, създадени от самата природа. Земята, каквато се вижда от Космоса, представлява мандала, човешкото око и снежинката -също.
Векове наред будистките монаси в Тибет създават мандали – произведения на изкуството от цветен пясък, специално масло, дърво, метал и плат. Подобни символи правят в Новия свят шаманите на индианците навахо.
Тибетците използват мандалите като спомагателни средства за медитация: с тяхна помощ те концентрират своя разум и мислено преминават стъпка по стъпка през множество измерения в пространството, времето и съзнанието към свободата на чистото „битие“, заключено в сърцевината на всички неща. Такова пътешествие, независимо ) от това колко често fro повтаряш, винаги (води до дълбоки вътрешни изменения, дарява нови прозрения относно собственото ; „Аз“ и същността на живота.
Класическата мангала представлява външен кръг, в който е вписан квадрат, включващ в себе си втори кръг – вътрешен. Квадратът е ориентиран по посоките на света. В средата на всяка от страните е разположена е врата, продължаваща извън пределите му, а в центъра на вътрешния кръг се изобразява божество – главният символ на мандалата, сакрален знак или плетеница. На Изток се смята, че мандалата представлява модел на подредената Вселена и отразява не само физическата ширина, но и духовната дълбочина на мирозданието. Смята се също, че мандалите активизират заложената в човешката ДНК духовна информация, могат да хармонизират и изчистват пространството.