Далай Лама XIV казва, че медитацията „Ом мани падме хум“ олицетворява чистотата на ума, тялото и речта на Буда
И обяснява, че съществува по-подробна трактовка на всяка сричка поотделно.
Ом – това е светът на боговете, той е бял на цвят. Тази сричка изчиства човека от греховете и пренася 33 небесни жители в нирвана.
Ма – е свeтът на демоните, той е син на цвят. Избавя от греховете, извършени не с ръце, а с думи.
Ни – е светът на хората, той е жълт на цвят. Избавя от греховете, натрупани в нашето съзнание.
Пад – това е светът на животните, той е зелен на цвят. Дава възможност да се изчистим от греховете, извършени чрез учения, противоречащи на будизма.
Ме – е светът на духовете, червен на цвят. Той изчиства от самия източник на греховете.
Хум – това е светът на ада, черен на цвят. Дава възможност човек да стане праведник сред роднини и приятели.
Тъй като ползата от „Ом мани падме хум“ се състои във всяка отделна сричка, тя трябва да се произнася много ясно и отчетливо 108 пъти. Защото 108 е свещено число. 1 е символ на Висшата енергия, 0 – на съвършенството на божественото творение, а 8 – на вечността и нераз-рушимостта. (А за да не се объркате в броенето, можете да си купите броеница, в която има точно 108 мъниста.)
Най-главното обаче е, че мантрата избавя и от лошите човешки качества. Сричката Ом ни спасява от нереализирания стремеж към щастие и гордост, от болести и желания да получаваме висока оценка от околните. Тя трансформира негативните емоции в светлата енергия на съзиданието.
Сричката Ма ни избавя от ревност и страстта към развлечения.
Ни – от привързаности и несподелена любов.
Пад – от глупост и необразованост.
Ме – от алчност и бедност.
Хум – от злост и агресия.
Шестте срички на мантрата, изписани така, както хилядолетия наред се произнасят в Тибет, се четат от ляво надясно: Om (ohm) Ма (mah) Ni (nee) Pad (pahd) Me (may) Hum (hum).