Почетният професор от Исландския университет в Рейкявик д-р Ерлендур Харалдсон изучава редица феномени, свързани със спомените от „минали животи“ на деца
В няколко случая момченца твърдят, че в предишни свои земни въплъщения са били будистки монаси. Нерядко тези спомени са записвани на момента (което е важно, тъй като с времето те биха могли да се изкривят) и след това са сравнявани с реалните истории на починали монаси
Случаят на Гамага Руван Таранга Перера
Гамага Руван Таранга Перера е роден през август 1987 г. в Шри Панка. Той е само на две годинки, когато започва да говори за своя минал живот в манастира Питумпке. Родителите му дори не са чували за това място, но правят справка и установяват, че наистина има такъв манастир на 32 км южно от мястото, където живеят. Момченцето описва храма и разказва за глинена статуя на маймуна. В будистките храмове изображенията на маймуни не са съвсем обичайно явление, но въпреки това тази подробност се потвърждава.
Гамаге сам сяда в поза лотос – никой не го е учил на това. Той знае как правилно да се облича като монах. Вечер отказва да се храни, тъй като на монасите се полага храна само след обяд. Освен това момченцето казва на майка си, че няма да спи до нея, тъй като монасите не бива да спят с жени.
Вечер прави церемония с четене на мантри и изисква от семейството си да се присъединяват към него.
Гамаге пързо печели авторитет сред връстниците си и ги учи как правилно да извършват религиозните обреди. Както и Думинда, той знае будистките песнопения на древния език, който теоретически (но малко вероятно) би могъл да научи, слушайки радиото.
Доктор Харалдсон узнава историята на детето от местен журналист, който, на свой ред, я чува от съсед на момченцето. Гамаге навсякъде носи със себе си малка фигурка на Буда, рисува сюжети от живота на божеството и предпочита да носи дрехи, напомнящи монашеското облекло. След настоятелните молби на сина си в края на краищата родителите го завеждат в храма Питумпке. Той им показва глинената маймуна и обяснява, че тя не е поставена „както трябва“. Много обитатели на манастира разпознават в момченцето реинкарнация на бившия настоятел на храма Га-нихигама Панасекхара (1902-1986 г.).
В разговор с монасите се изясняват още няколко любопитни детайла.
Настоятелят Панасекхара бил вегетарианец (което не е характерно за Шри Панка). Гамаге също предпочита растителната храна, фактът, че Панасекхара става настоятел, съответства на лидерските качества на момчето и на стремежа му да провежда религиозни церемонии.
Панасекхара умира през януари 1986 г., т.е. 17 месеца преди раждането на Гамаге..