В японската култура сред любовните традиции в исторически и литературен план на особен пиедестал е издигнато т.нар. Синдзю
Красивата дума всъщност означава безсмъртие на любовта, победа на любовта над тривиалността на живота. Но по много жесток според западните представи начин – чрез двойно самоубийство. Нещо, което японците обаче възприемат съвсем естествено. Нормално ли е това?
В книгата си „Писателят и самоубийството“Григорий Чхартишвили подчертава, че тази източна традиция не винаги се е свързвала със смърт. През XVIII век били приети пет степени на синдзю, които се подразбирали за „доказателства за любов,,. Влюбената жена била длъжна да прибегне до тези средства, за да демонстрира до каква степен нейният възлюбен е близък до сърцето й. Първата степен била татуировката, втората – подстригването на косата, третата – написване на любовна клетва, четвъртата – отрязване на ноктите и петата – най-висшият от неистовите жестове – отрязване на кутрето. Крайно и все пак не чак толкова, че да се стига до посягане на живота.
Чхартишвили обяснява, че новия си страшен смисъл думата синдзю придобива на границата между XVII и XVIII век, когато в японския театър се появява темата за влюбените, които заради сложната социална структурираност на японското общество не могат да са заедно и избират смъртта заедно вместо живота разделени.
Влиянието на Шекспир е усетено и на изток, но с неговите тамошни последователи. Т.нар. японски Шекспир Тикамацу Мондзаемон написва не една, а цели петнайсет пиеси, построени върху самоубийството на влюбени. Но това не са трагедии, а любовни пиеси с тържествуващ край – победа на любовта над всичко тривиално в живота, победа над самия живо, пише списание „За жената“.