Фундаменталното за източната философия понятие „карма“ се тълкува и от любителите на мъдрости, и от изследователите психолози
Не след дълго се прехвърли в кухните на домакините. Нещо повече, то стана част от културата ни…
Понякога кармата се бърка с дхарма и съдба, с християнската съвест и с етиката, но това не е коректно. Първо, съдбата е многопластово понятие. За астролога то не е съвсем очевидно. В „салатата на съдбата“ се смесват потенциалът на раждането, случилите се събития, предстоящите изменения в живота. В бита за съдба се смята предварително известно ограничение, специфичен път, от който дори крачката встрани се наказва. Затова пък при спазването на всички постулати в края непременно те очаква награда.
Докато с кармата астролозите работят великолепно, но за пояснение трябва да се въведе и понятието реинкарнация
Оказва се, че човек живее не само веднъж. След смъртта си той не попада в рая/ада, а се връща обратно на тази или на друга планета в ново тяло (carnal – телесен). За будизма и индуизма това е очевидна аксиома.
Карма от санскрит се превежда като „действие“
Представете си, че целият ви живот е виртуална реалност, компютърна игра, където преминавате от едно на друго ниво. Познавайки правилата на играта, получавате от нея максимум ползи и трупате точки на сметката си. При преминаването на следващ стадий или арена тези точки не се заличават, но могат да бъдат конвертирани в нещо по-голямо. Именно в това се състои и същността на кармата.
Нищо не преминава без следа
Всяка мисъл, емоция, намерение, действие и значима постъпка се отпечатва в душата ви. Този белег не може да се изтрие, но може да се „преживее“ отново и да се замести с нови постъпки.
Кармата върви „в плюс“, когато реализирате своя потенциал и получавате опит, заради който сте си взели спортния костюм – тялото, и сте се явили в тренировъчната зала под название живот. Изваждате от кармичната си сметка, когато забравяте за своя път, отклонявате се от него, нарушавате законите на природата.
Главната планета на кармата – Юпитер, има общи корени с етиката, морала и съвестта
Но кармата не е напълно тъждествена с християнските заповеди. Това е сложна и дълга тема. Но маниакът убиец може да бъде рицар на вразумлението и полезен агент на майката природа, за да коригира дисбаланса. Грубо казано, някои хора идват в тази реалност, за да съгрешат в името на реализиране на по-мощно и сериозно обществено благо.
Освен това кармата не се стикова със справедливостта в простите очевидни случаи, когато наглият богат банкер или престъпникът живеят, без да боледуват дълго и щастливо, а позитивният и радушен лекар безсребреник, спасил хиляди животи, умира самотен в нищета от тежки заболявания. И това също е карма. Просто тя излиза извън пределите
на един живот. Затова на обикновения човек не му е съвсем ясно защо държанката получава яхта като подарък, а многодетната майка събира трохите от масата, за да нахрани децата си.
Природата твърдо спазва закона за съхранение на енергията
Всичко има своя причина и следствие. Главната планета на законите е Сатурн. Той се свързва с понятието дхарма, като по-сложна и висока регулираща система.
Следователно съдбата може да се представи като следната сума: свободата на вътрешния избор + несвободата на условията за външно действие + въздаянието на кармата + законите на дхармата.
Изследвайки потенциала на картата на раждането, астрологът вижда фундамента на минали животи, разчита вектора на текущия живот и кармичните уроци. Вижда дхармическите ограничения, без които чистата планинска река неизбежно се превръща в блато…
Източник: wfc.tv