Да си беден, защото си мързелив е порок
Бедността се приписва като добродетел на скромния човек, доволен от малкото, което има, и непоказващ склонност да пристъпи принципите си заради пари.
Беден може да стане всеки, дори и най-богатият човек. По-трудно е да станеш богат. Общото между двете е, че и в двата случая трябва да положиш някакви усилия, за да ти се случат. Нищо не идва просто ей така…
Принципите наистина не трябва да се нарушават, но не бива и старата поговорка да бъде оправдание за бездействие. Често я споделят мързеливци, псевдоинтелектуалци, лениви мечтатели. Те не полагат никакви усилия, за да се впишат в съвременните динамични условия на живот. Не желаят да поемат съдбата си в своите ръце, както и отговорността за собственото си благополучие. Такива бедняци са не само пасивни, но и агресивни към околните. Смятат, че богатите задължително са и порочни, защото парите „развалят“ човека. Бедността обаче също разяжда съзнанието и изгражда негативна представа за света. Човек става завистлив, черноглед, предубеден, нещастен. Едно е сигурно – бедността не е добродетел. А пороците – те покълват както у бедните, така и у богатите, пише вестник „Всичко за семейството“.