Водната лилия, както наричали някога лотоса, е добре известна още от древността
Изображения на лотос се срещат върху каменни барелефи в Египет, Асирия, Вавилон, Индия, Тибет. Това растение е роднина на африканското цвете-гигант Виктория регия, смятано за свещено в неговата родина – Египет, и е посветено на бог Хор. Когато през 1922 г. е отворена гробницата на фараона Тутанкамон, първото, което археолозите виждат на прага й, е великолепна купа във формата на разцъфнал лотос от полупрозрачен алабастър…
Като забелязват, че водната лилия изплува на повърхността и отваря цвета си при залез слънце и се потапя отново при изгрев, древните египтяни правят извода, че явлението има тайнствена връзка с движението на небесното светило. И наистина, лотосът „изгрява“ в цялата си красота вечер и остава отворен до късно утро, а през деня „заспива“. Тайнствената връзка между цветовете му и светилото подтиква египтяните да го посветят на бога на слънцето. Затова Хор често е изобразяван с лотос. Така и фараоните, в знак на божествения си произход, украсяват челото си с лотоси, а емблемата на тяхната власт – царският скиптър, е изобразяван
във вид на лотосов цвят върху стъбло. Освен това лотосът е посветен и на египетската богиня на плодородието И зида. Цъфтенето му предвещава разлива на Нил.
Хармоничните пропорции на водната лилия вдъхновяват древните архитекти
Първите колони на египетските храмове представляват възпроизвеждане в камъка на лотосовия цвят върху стъблото. Но растението има и важно икономическо значение за Египет: коренищата му са ядливи и влизат в менюто на населението. При спада на водите на Нил египтяните ги събират и ги сушат на слънце за по-добро съхранение. Употребяват се главно варени като картофи. По вкус също напомнят картоф, но предизвикват силна жажда.
Според свидетелства на Диодор Сицилийски за храна са използвани и семената на лотоса, които се смилат на брашно, от което се пече хляб. В употреба влизат и плоските, чиниеподобни листа на растението. От тях се приготвят съдове за напитки. Древногръцкият писател Страбон разказва, че по негово време всички магазинчета в Александрия са затрупани с тези листа.
Семената на лотоса имат способността да покълват в течение на дълго време
Известен е случай, когато в Китай, в Южна Манджурия, по време на силен порой почвата се размила и се разкрил древен торф, в който децата събрали някакви „орехчета“. Оказва се, че са семена от лотос, прекарали в пръстта 3000 години. Когато ги посадили, от тях се развило нормално растение. Няколко семена от изкопаемия лотос китайските ботаници подаряват на Ленинградската ботаническа градина. От едно от семенцата покълва растение. В края на лятото на 1954 г. то цъфва с два цвята.
Лотосът расте не само в Китай, но и в Япония и в страните от Южна Азия
За индийците той е свещен. Те почитат белия, синия и особено се ценят червените лотоси. Самият Буда се изобразява седящ върху пурпурни лотосови листа. Според будисткото вярване сътворението на света е последователно творение на безброй лотоси. Всички части на растението се използват на Изток като лекарство от дълбока древност. В Индия с лотос изчистват кръвта и укрепват нервите.
Към лотоса се проявява интерес и при разработването на нанотехнологии
Листата му са покрити със слой восък, благодарение на който не потъват и остават сухи. Восъчната им повърхност е покрита с микроскопични пъпчицм. Те задържат капките вода, които се стичат по лотосовия лист, без да прилепнат към повърхността му. В резултат растението остава сухо и блести с безупречна чистота.
На този принцип учените се опитват да създадат материали, които „да излизат сухи от водата“. Ефектът на лотоса може да се приложи и в устройството на микроскопични механизми, които се развалят под въздействието на водата. Списъкът е безкраен: самопочистващи се съдове, стъкло, което не се запотява и не се мокри от дъжд, механизми, работещи почти без триене. Тези и други изобретения ще станат възможни, ако може да се възпроизведе структурата на лотосовия лист…
Източник: w.mindbodygreen.com