Концепцията за утвърдителното мислене няма дълга история – възниква през втората половина на XIX век, а през XX и XXI постига голяма популярност и дори е призната от официалната медицина
Според основните идеи на утвърдителното мислене (наричано също афирмация) човек може съществено да повлияе на живота си благодарение на концентрацията върху конструктивните части от реалността. Отделя се внимание на освобождаването от негативните емоции и травматичните спомени чрез прошка, избавяне от чувството за вина, приемане на самия себе си и отказ от перфекционизъм.
Според изследванията на невробиолози всекидневните
мисли, които минават през главата ни, оказват средно- и дългосрочно въздействие върху активността на мозъка. Опитите на учените доказват, че внушението и самовнушението имат способността да оказват терапевтичен ефект и да заглушават болката. Психологът Мартин Селигман твърди, че ако човек осъзнае и използва добре позитивните страни от характера си и от действителността, която го заобикаля, много по-лесно ще постигне удовлетворение и ще се почувства щастлив. Хората с утвърдителна нагласа са способни да принесат много по-голяма полза за себе си, за околните и за обществото, отколкото недоволните и тези, които периодично изпадат в депресия.