Мнозина са чували за чудесата, които е вършел приживе Сатя Саи Баба
Но някои от тях са направо потресаващи. Става дума за фотографиите на живия Иисус.
Факти за пребиваването на Христос на Изток след неговото възкресение изплуват отдавна. В търсене на допълнителни доказателства две жени заминават за Индия. Едната от тях се нарича Каръл Брус и именно тя разказва на света своята история.
Приятелката й е дълбоко вярващ човек, погълнат от страданията на Христос. Тя се надява, че Саи Баба ще благослови за нея два предмета – разпятие и черно-бяла снимка с лика на Христос от Торинската плащеница.
Но Саи Баба взема само фотографията. След като извършва определени движения с ръце, от снимката започва да избледнява ликът на Христос, докато остава само бял лист. След като отново прави същите жестове, върху листа се появява образ на човек, както когато фотохартия се поставя в проявител. Резултатът може да се види на цветната снимка – на нея е изобразен възкръсналият Иисус с очи, изпълнени с любов и състрадание.
Така, с помощта на своите сили, дадени му свише, вместо отпечатъка на мъртвото лице на Спасителя Саи Баба разкрива на света живите очи на Христос. Удивително живи очи на силен духом човек – такива, каквито са били в действителност и които разтърсват до дълбините на душата всеки, който види тази снимка.
На следващата фотография е изобразен Иисус Христос на възраст 28 – 29 години, когато тръгва от Индия за Йерусалим: Тази снимка има не по-малко удивителна история. В ашрама на Саи Баба пристига група от Великобритания. В нея има семейна двойка – мъжът е поклонник на учението на Саи, а жената – привърженик на християнската религия. Баба кани двамата на разговор. По време на беседата фотоапаратът на мъжа започва да снима самопроизволно. След проявяването на лентата (вече във Великобритания) върху нея се появява изображение на Иисус. По време на следващата среща със Саи Баба той пита двамата англичани дали им е харесала снимката.
Хората се отнасят различно към дейността на Саи Баба. Тези, които са виждали с очите си неговите чудеса, разбират, че не става дума за фокуси. Но дори и непосредствените участници в чудото след известно време стават скептични, защото човешкият ум е така устроен – винаги да се съмнява.