Силата на кармата не може да бъде избегната
За повечето хора думата карма носи негативно послание – тя е силата на съдбата, от която не можем да избягаме. Духовните учители обаче твърдят, че непознаването на закона за кармата ни кара да се носим като лодка без гребла и кормило по вълните на житейския океан.
Познаването на закона ни дава кормилото, посредством което можем да насочваме лодката си накъдето пожелаем. Принципът на действие на закона за кармата е прост – каквото посееш, това ще пожънеш.
На санскрит карма означава действие или плода на някаво действие. Това е едно от централните понятия в индийската философия, което допълва учението за прераждането. В най-широк смисъл кармата е общата сума от извършените от всяко живо същество постъпки и последствията от тях, които определят характера на следващото му прераждане. В по-тесен смисъл това е влиянието на всяко от действията ни за в бъдеще.
Понякога кармата се представя като невидима сила, която действа неумолимо със своите скрити механизми. Тя определя не само благоприятните и неблагопроятните условия на живота ни (здраве-болест, богатство-бедност, щастие-нещастие, а също и пола ни, времето, което ни е отредено да преживеем, социалния статус и т.н.), но в крайна сметка и прогреса или регреса по отношение на главната цел на всеки човек – освобождаване от пътя на „профанното“ съществуване и минаването на по-високо духовно ниво. Кармата е олицетворение на причинно-следствената връзка. Кармата нито наказва, нито награждава – тя просто следва един вселенски закон, който е еднакъв за всички. Под това понятие често се разбира цялата съвкупност от постъпки на една личност. Всичко, което човек прави днес, определя живота“му утре.