За да се поясни що-годе същността на концепцията тумо, трябва да се разровим в няколко слоя будистка терминология
Съдете сами. Официалното определение на тумо звучи като „йога на вътрешния Огън, една от шестте йоги на Наропа, методи на линията Кагю, прилагащи се също и в останалите школи на тибетския будизъм“. Разбира ли се нещо освен „йога“ и „тибетски будизъм“? Всъщност е относително просто да се разшифроват плашещите названия.
Шестте йоги на Наропа е система от практики, обединени от един от най-великите индийски тантрици – Тилапа, преди около хиляда години и разпространени от ученика му Наропа. Кагю е една от четирите школи на тибетския будизъм, която също е основана от Тилапа. Всяка от шестте практики, на която се обучават в Кагю, представлява завършен метод за постигане на просветление, но комбинациите също не са забранени.
Любопитното е, че именно техниката тумо е най-тясно свързана с „телесните“ функции. Останалите пет практики, събрани от Тилапа, позволяват на посветените главно да сънуват „сънища по поръчка“ и да пътешестват с освободен разум извън телесната си обвивка. Тумо пък, макар и да подразбира изчистване на съзнанието и душата от лоши мисли и емоции, в идеалния случай превръща адепта в жива печка. Като се има предвид, че тумо е най-популярното учение сред линиите на Кагю, желаещите да се сгреят за сметка на собствения си организъм са много.