Макробиотиката не е диета, а начин на живот, който предполага промяна в храненето
Макар да е с модерно название, тя се прилага от 5000 г. Практикуват я японски монаси в будистките манастири. Препоръчват я мъдреци като Лао Дзъ и Конфуций. Възродена е в наши дни от лечителя Осава, който преборва тежка болест с нея.
Всички те смятат храненето за духовно занимание и изтънчено изкуство.
Целта му е не само да се изпита пълно удоволствие, но и храната да подобри съзнанието, да съхрани младостта и да осигури дълголетие.
Белтъчини, мазнини, въглехидрати – в съотношение 1:1:4
Макробиотичните диети са различни от западните. Не изискват голям разход на енергия за смилане на храната. Но се иска белтъчини, мазнини и въглехидрати да са в съотношение 1:1:4 и да има равновесие на енергиите ин и ян. Ако са нарушени тези пропорции, човек се разболява.
Изборът на продукти обаче е огромен, и то не скъпи. Важното е да са сатвични, т.е. да дават енергия, акумулирана от Слънцето. Такива са растенията, отглеждани на открито -зеленчуци, плодове и житни култури. От тях се приготвят каши – основна част на диетата. Те са с алкална основа и подпомагат отделянето на отпадните продукти на обмяната. Препоръчват се при запек, язвени колити и други стомашно-чревни болести. Човек се засища с по-малко храна, защото продължително дъвче.
Настроението е в червата
С ограничаване на животинските продукти за сметка на сатвичните лимфната система по-добре пази организма, тъй като намаляват продуктите от гниенето, които тя обезврежда. Ние, европейците, подценяваме ролята на червата. Те не само мелят храна, но влияят на общото състояние и тонуса на организма. Когато са задръстени с храна, която не могат да усвоят, настъпва дисхармония.