Думата „медитация“ означава „размисъл“
Но това не е обикновено размишление, а изменено състояние на ума, когато той се абстрахира от външния свят, потапя се навътре и се съсредоточава върху изучаването и анализа на същността и природата на изучавания предмет, явление, божество, вътрешен свят или Абсолют.
Мисленето и разбирането на същността на нещо е само единият аспект на медитативната практика. Вторият ключов аспект е изключването на ума от външния свят и спирането на всички мисловни процеси с изключение на концентрацията – тоест съсредоточаването на ума и всички сетива върху съзерцаването на един обект, без опит да бъде анализиран.
В съвременния свят с думата „медитация“ се нарича какво ли не, освен самата медитация. И нищо чудно, че едновременно със значението на тази дума са изгубени и самата същност и истинското значение на медитативната практика. Днес медитация се наричат дихателни практики, разкриване на чакри, четене на мантри, работа с кундалини и т.н. Но нима духовните учители в древността, които са измислили тези практики, са можели да поемат върху себе си греха да измамят търсещите? Разбира се, не.
В Индия всички практики не само имат имена, но и са разделени по съсловия, т.е. по кастите, за които са предназначени. Така например за шудрите – най-ниската каста, е разрешено само да присъстват на богослужения. На вайшите – втората каста, се разрешава да практикуват и за тях е предназначена хатха-йога. Тя включва работа с тялото и дихателна техника, но това не е медитация. За кшатрите -кастата на управителите, всички видове работа с енергиите, включително и силови техники за акумулиране на енергия, отваряне на чакрите и т.н., се наричат раджа-йога – т.е. „царски път“. И само за брахманите – кастата на учителите, е разрешено да практикуват кундали-ни-йога – за разкриване на свръхспособности и медитация, за разбиране на всичко съществуващо, включително природата на Бога и на своя дух.