Почти всички знаят или са чували нещо за кармата
Често могат да се чуят изявления от рода на: „Не му върви и това си е! Очевидно, кармата му е лоша“, „Отново всичко се обърка! Какво да се , прави, карма“.
За кармата, за Бога и практически за всичко, което излиза извън пределите на материалния свят, обикновено си спомняме тогава, когато нещо се обърка, не се нарежда така, както би ни се искало. А ако всичко е наред, обикновено не ни хрумва да търсим причината за своето щастие -просто му се радваме.
За древните закони на кармата повечето от нас имат смътна представа, свеждаща се само до това, че в настоящия живот се разплащаме за своите прегрешения от миналите ни съществувания. По тази логика излиза, че кармата е нещо като излежаване на присъда или полагане на изправителен труд. Но в кармичните закони не всичко е толкова просто и еднозначно.
Самата дума „карма“ е дошла в нашия лексикон от Индия. „Карма“ в превод от санскрит означава „действие“. Това, което обикновено наричаме с тази дума, е следствие от определени действия и само по себе си, на свой ред, също е действие, процес, движение. Едно действие логично произтича от друго – и така до безкрайност.
Всъщност законът на кармата се формулира много просто: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. В известен смисъл той представлява метафизична разновидност на третия закон на Нютон, който гласи, че на всяко действие съответства равно по сила и обратно по посока противодействие. Например в някой от миналите си животи сте били безсъвестен лихвар, а в този енергията на парите се обръща против вас – живеете в бедност. Забележете, че е направен един и същ извод както от един от стълбовете на западната наука, така и от източните философи, само че „кармичната“ версия на този закон е с много по-голяма продължителност.
Кармата не е нечие оръжие или средство за наказание – в индийската традиция действието й се разпростира и върху боговете. Самият им божествен статус е резултат от огромно количество добри карми, но дори върховният бог Шива е принуден от време на време да се отдава на жесток аскетизъм, за да изглади кармичните последствия от своята гневливост или прибързани постъпки.