В Китай и Япония почитали янтара с вишнев цвят и украшения от него носело императорското семейство
Цветът и прозрачността били мярка за стойност. В Далечния изток харесвали и прозрачножълти късове със зеленикави оттенъци и млечно-белите облачни янтари.
Няма как да го сбъркате с камък, тъй като кехлибарът винаги е топъл. Ако се колебаете, чукнете го с предните си зъби -кънти кухо като пластмаса, а камъкът звънти.
„Слънчевият камък“ е вграждан в карантинни помещения. В тях се е извършвала дезинфекция на пътници отдалеч, както и пречистване на душата. Древните строители са го нанасяли под формата на прах по стените за постигане на антисептичност. Рано сутрин след буря на брега на Балтийско море може да се намерят парченца от легендарната смола. Местните облицовали с тях.стените на цели стаи и ги използвали като камери за успокояване.
Янтарът от Прибалтика и от Бирма се отличава със специфичен аромат. При тържествени случаи и ритуали е хвърлян в огъня, за да изпусне ухание. Използван е и вместо тамян. В Елада, Египет, Рим е имало „кехлибарени пушилни“, където в горяща печка се хвърляла щипка кехлибарен прах. Пушекът от него, подобен на този на тамяна, при вдишване предизвиквал халюцинации и омайвал.
Кехлибарът е смола, която се среща на късове в мини за въглища. Плътността й е близка до тази на водата, затова лесно се изхвърля от нея по бреговете на реки и морета. Възможно е в земните пластове, богати на янтар, да е имало пренос на енергия. При движение на кората те се разтягат като каучук. Места, в които пластът с янтар е по-близо до повърхността или се пресича с друг, са с повишена енергийност. Жреците са я долавяли, пише „здраве без лекарства“.