Различните духовни учения изхождат от това, че човек притежава безсмъртна същност – душа
Когато тялото ни умира, душата се отправя в задгробния свят или преминава в следващо физическо въплъщение. Това се потвърждава и от разказите на хора, преживели клинична смърт. Но съществуват ли чисто научни факти, подкрепящи тази теория?
Хора с ампутирани крайници понякога усещат т.нар. фантомни болки – липсващият крак или ръка толкова ги боли, че им причинява непоносими страдания. Създава се впечатлението, че се запазва „аурата“ на липсващите части от тялото и тя предизвиква подобни усещания.
Съществува и фотография, на която е изобразено дърво, което след удар от мълния изгубва част от ствола и короната си. Но на снимката, заснета при специално излъчване, дървото изглежда цяло: добре се виждат липсващите клони, стволът и дори листата. Защото „аурата“ на дървото – неговата „душа“, се е запазила.
Според повечето религии душата се появява не от самия момент на зачеване, а по-късно, когато у ембриона се развива мозъкът.
Вероятно може да се осъществява и „обратният“ процес, когато с помощта на мозъка излъчваме информация в околното пространство. Именно така могат да се обяснят такива „паранаучни“ феномени като телепатията и ясновидството.
Всичко това означава, че може да се въздейства върху мозъка отвън, като се активират клетките му – например с лечебни цели чрез метода на електромагнитната стимулация.