Учението за кармата прилича повече на описание на действието на физическите закони, отколкото на религиозна догма
Същността му е в това, че можеш да се държиш както си пожелаеш, но ще си понесеш съответните резултати. Никой не забранява на човека да си постави ръката пред змията, но този, който знае, че е отровна и ухапването й може да го превърне в инвалид, няма да го прави и ще се старае всячески да избягва срещата с нея. Същото е и в учението за кармата: то преди всичко информира какво ще последва в даден случай, а изборът винаги остава за човека. Кармата е само безличен закон на природата и е полезно да се знае как работи той.
Често, когато стане дума за възмездие за греховете, хората питат: „Ако добрите постъпки носят благо, а лошите – страдания, защо много добри хора страдат, а някои злодеи процъфтяват?“. При кармичния подход отговорът на този въпрос се състои в това, че човек може да бъде добър по натура, но в минал живот да е натрупал недостатъчно добра карма, за да може тя да надмогне действието на лошата карма от по-предишни съществувания. В минали животи очевидно такъв човек е извършил нещо много сериозно. От друга страна, човекът може по природа да е злодей, но в същото време да се наслаждава за кратко на живота, благодарение на натрупана в миналото добра карма.
В известна степен проявлението на кармичния закон напомня ситуацията със здравето. Някои хора по природа имат здрав организъм и мощен имунитет, затова не се разболяват. Макар такъв човек да не предприема никакви мерки за здравословен начин на живот, а пуши и си пийва, силата и прекрасното самочувствие не го напускат до преклонна възраст. От друга страна, има хора, които вземат различни укрепващи средства, ядат богати на витамини продукти, занимават се с физкултура, но независимо от всички усилия по укрепване и оздравяване на организма здравословното им състояние не се подобрява.