Press "Enter" to skip to content

Какво разкрива нашето „енергийно“ досие – акашовите записи?

Живеем в свят, в който се оказва, че всеки от нас има досие -ако не в ДС или ЦРУ, то поне във Фейсбук

 

акашови записи

Но освен всички тези архиви от данни съществуват и други, за които се твърди, че са много по-значителни. Става дума за акашовите записи.

Духовните учители вярват, че всеки от нас има свое „енергийно досие“. Те говорят за огромен архив, в който се пази информация за всичко, което се е случило в живота ни – и то не толкова за фактите, а за емоциите. В тази банка от архиви, която наричат акашови записи (от „акаша“, което на санскрит означава първичната субстанция, от която е изградена Вселената), се смята, че се съхраняват сведения за всичко, което сме преживели и изпитали през живота си -щастието, радостта, любовта, страстта, омразата, ненавистта, страха. Тоест ако тази теория е вярна, оказва се, че от значение са не нещата, които са ни се случили, а как сме ги приели.

Някои източни мъдреци наричат акашовите записи енергиен архив на Вселената и вярват, че освен за всичко в миналото там се пазят и възможностите за бъдещето на всеки от нас. Други ги описват като ДНК на душата, която носи цялата закодирана информация за нея. Разбира се, става дума за необозрима библиотека от архиви, нематериална и несъществуваща никъде конкретно. Други учители я определят като съществуваща навсякъде и по всяко време. Смята се, че именно акашовите записи са тайната на възможностите на някои екстрасенси да виждат в бъдещето ни. Обясняват го с това, че тези хора просто имат нужната енергийна честота (все едно парола за достъп), за да могат да „влязат“ в архивите и да ги разчетат. А има и такива, които са категорични, че акашовите записи са всъщност в самите нас. И че всеки човек съзнателно или подсъзнателно използва своите. Вярва се, че с подходящата медитация или упражнения за регресия всеки човек има директен достъп до своите акашови записи и може не само да черпи информация от тях, но и да ги пренаписва. Но и непосветените, и дори и тези, които изобщо не вярват в акашовите записи, пак е възможно да ги използват, пише списание „За жената“.

Be First to Comment

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: