През 871 г. И Цзун -осемнайсетият император на династията Тан, управлявала Китай през 618 -906 г., заповядва да бъдат пренесени свещените останки на Буда Шакямуни от храма Фамен в Чанян -тогавашната столица на империята
Императорът следва примера на своите предшественици, които на всеки тридесет години пренасят в императорската резиденция светите мощи за поклонение. Смята се, че по този начин монарсите ще получат благословията на Буда, което, на свой ред, обещава богата реколта, спокойствие за страната и дълголетие за императора.
Подготовката за пренасянето на реликвата продължава две години. Министрите и придворните се надпреварват кой да поднесе по-богати дарове. Но независимо от пищната церемония императорът не успява да измоли благословията на Буда и умира същата година – 873 г., без да успее да върне светите останки на Великия учител
на старото място.
Възкачилият се на престола Си Цзун – пети син на императора, ги пренася в храма фамен през януари 874 г. и заповядва да ги зазидат в подземно хранилище. Оттогава местонахождението им се пази в строга тайна.
През 1987 г. китайски археолози правят сензационно откритие – попадат на истинска съкровищница на дълбочина 20 метра. Оказва се, че под каменните плочи има тайник с площ над 30 кв.м. Археологът Хан Уей и колегите му се спускат по каменната стълба и виждат от двете страни на прохода две каменни плочи, високи по 1,2 м всяка На едната е изсечена дена от пренасянето на останките на Буда, на другата – списък с предметите, пожертвани за храма от императорите на Танската династия и техните министри.
Отварят първата каменна врата, зад която са разположени едно след друго три помещения, където са открити повече от 120 предмета от злато и сребро, 400 изделия от нефрит и скъпоценни камъни, предмети от порцелан, копринени тъкани и множество други безценни съкровища. Броят на предметите напълно съвпада със списъка, изсечен върху каменната плоча.
Толкова древни съкровища на едно място са открити за първи път в Китай. Но на плочата е указано, че освен съкровищата в хранилището са и свещените останки на Буда Шакямуни. Археолозите откриват сандък от сандалово дърво, обкован по ъглите със сребро и охраняван от две каменни изваяния. В него има по-малка ракла, украсена със злато… Според разказите на археолога Хан Уей общо седем сандъка са поставени един в друг, докато накрая се стига до миниатюрна златна пагода с покрив, увенчан с перла. В основата и има сребърна поставка, а върху нея лежи парче кост. Надписът гласи, че костичката (дълга 4,03 см и е с тегло 16т) е част от пръста на Буда Шакямуни.
Друг фрагмент от кост откриват в малък мраморен
саркофаг, намиращ се във второто помещение. А в последната зала попадат на железен сандък, покрит с плат, обшит със златни нишки. В него се намира сребърна ракла, украсена с 45 позлатени статуетки, изобразяващи бодхисатви. На капака има надпис: „Това е високопочитана ракла, направена с благоговение по заповед на императора за светите остайки на Буда Шакямуни“.
В нея се намира кутия от сандал, а вътре – малка кристална кутийка, чиито ъгли са украсени със скъпоценни камъни и перли. В нея има нефритов калъф, в който се съхранява третият фрагмент от светите мощи. А четвъртият фрагмент (последният) е открит в миниатюрна пагода-реликварий, покрита с ярки разноцветни рисунки.
Но как тези реликви -единствените известни в света костни фрагменти от пръстите на Буда – се оказват в Китай, в храма Фамен?
През III в.пр.н.е. при император Ашока будизмът става официална религия в Индия. Ашока всячески способства за разпространението му. Към това време се отнася строителството на ступи (дагоби) – будистки светилища. Легендата разказва, че Ашока разделя свещените останки на Великия учител на 84 000 части и се разпорежда да се построят в целия свят 84 000 ступи, като във всяка от тях се постави по един фрагмент от останките на Буда.
По време на управлението на Ашока в Индия са построени повече от 8000 ступи. В Китай издигат 19 такива светилища и храма във фамен е петият в този списък. Наистина, китайските исторически хроники твърдят, че пагодата на храма във Фамен е съществувала още по времето на династията Хан (206 г.пр.н.е. – 207 г. от н.е.), т.е. още преди построяването на самото светилище. И от самото начало е известно, че костите от пръстите на Буда са погребани под пагодата.
Освен мощите на Буда учените откриват в тайника жезъл с дължина около 2 метра, съдържащ 1,74 кг сребро и 60 г злато, с гравирани изображения на дванадесетте бодхисатви. Сред откритите съкровища се откроява сребърен купел с диаметър 54 см и тегло над 6 кг, с две дръжки във формата на златно цвете и патици-мандаринки, както и сребърна кадилница с тегло 19 кг. В горната й част има пет позлатени костенурки, спящи в лотосови цветове: символ на благоденствие и дълголетие.
Учените са поразени и от откритите в съкровищницата копринени тъкани с вплетени в тях златни тъкани нишки със сечение, по-малко от дебелината на човешки косъм. На фрагмент плат от един метър изследователите наброяват до 3000 златни нишки.
Макар че сведения за останките на Буда, пазещи се в пагодата фамен, има и в историческите хроники, откриването им е изненада за археолозите преди всичко защото размерите на намереното съкровище, които превишават всички находки дотогава, отнасящи се към периода на династията Тан.