Образът на жерава е намерил място и в митологията, и в поезията, и в практиката на фън-шуй
Предците на жеравите се появяват преди около 40 – 60 млн. години. За историческа родина на тези птици се смята Северна Америка, откъдето те мигрират първо в Азия, а след това в Африка и Австралия. Така се разселват по целия свят, с изключение на Антарктида и Южна Америка. И някога са били толкова многобройни, че нашите предци са ловували жеравите, смятайки, че те са дивеч подобно на патиците и фазаните. Днес в много страни тези птици са защитен вид, но са останали и такива (като Афганистан и Пакистан), където ловът им е разрешен…
Жеравът от древността е герой на митове и предания,обект на почитание, символ на определени качества. В античната митология тази птица е спътник на трима богове. Жерав придружава среброкъдрия светозарен бог на светлината Аполон в качеството на пролетна соларна птица. На Хермес – бога на търговията, печалбата, ловкостта и красноречието, покровител на пътешествениците, магията, астрологията и астрономията, посредник между света на живите и царството на Аид, жеравът е даден като спътник, като птица, символизираща полето. Освен това митът гласи, че изобретателят на азбуката Хермес създава първите седем букви, като гледа полета на ято жерави в клин. Птицата съпътства и великата богиня на плодородието Деметра като предвестник на обилна реколта.
В много традиции жеравите играят ролята на вестители на плодородието. Почти при всички народи на Европа и Азия долитането на жеравите е добра поличба, обещаваща обилна реколта и благоприятни събития в живота на хората. На Изток, особено в Китай и Япония, това е много почитана птица -символ на дълголетие, плодовитост, късмет и щастие, въплъщение на такива нравствени качества като мъдрост, справедливост, благородство. В будизма жеравът символизира зимата. В китайската митологична традиция жеравите пренасят по въздуха ангелите, съпровождащи мъртвите. В даосизма жеравът се смята за един от десетте символа на вечния живот. Според даосите сянхе („безсмъртният жерав) или линхе („чудният жерав“) живее удивително дълго, хранейки се с чиста субстанция от огън и метал.
През вековете обликът на божествената птица се подлага на трансформации: на 160 години жеравът става ослепително бял; на хилядолетния си юбилей сменя окраската си и се превръща в синя птица, а след още хиляда години става черен като антрацит. В християнството жеравът е символ на добър живот, вярност, аскетизъм.