Вярва се, че по света има множество места, които са енергийни центрове, вибрационни сърца на Земята и мистични врати между различните измерения
Едно от тези места се намира в Перу и е наричано Портата към Града на боговете. Дали това е просто легенда, привличаща туристи, поредното суеверие, на каквито са богати латиноамериканските народи, или просто мистерия, която само одухотворените могат да разберат? Мистичното място има множество наименования, някои дори се разминават като произношение и всъщност всеки гуру има своя собствена теория как е правилно да се нарича и защо. Викат му Портата Ауи Марка, Марк Хауи, среща се и като Амару Меру или като близко звучащото Араму Муру. Най-разпространените наименования са Порта към Града на боговете, Портата към четвъртото измерение. Викат му дори Star Gate, но няма нищо общо с филмовите версии, а става дума за теорията, че на Земята съществуват специални места, които са портали между различни вселени, измерения и светове. Именно те са назовавани от духовните учители „звездни врати“. Легендите и теориите са много. Местните разказват, че странните огромни скали в причудливи форми не са просто природни образувания, а вкаменени гиганти. Според древните легенди по тези места живеела специална раса, много по-одухотворена и възвисена от нашата, която имала и способността да пътува през измеренията и да общува с боговете. Според други предания, това били самите Богове, а вратата – път към тяхното царство
Вратата обаче в един момент започнала да се затваря. И тук теориите са много – боговете се разсърдили на хората, които също искали да преминават през измеренията, защото искали само те да пропускат богоизбраните или защото просто целият ни свят започнал да се променя под влиянието на прекалено материалните хора, които малко по малко отблъснали духовните. Когато вратата се затворила, боговете, които останали отвън, се превърнали в камък, защото този свят вече бил прекалено различен, за да оцелеят в него. Вратата станала също каменна и обикновените хора можели просто да се блъснат в нея, но тези, които познавали тайните на духовните пътеки, все още можели да пътуват. Тайната обаче трябвало да се съхрани, за да няма „недоброжелатели“, пише списание „За жената“.