За античните хора проблемът за щастието е централна категория
Първи го изследва Аристотел, според когото добродетелите водят към щастие. Епикурейците отъждествяват щастието с удоволствието. Впрочем древногръцката дума за щастие е евдемония и дословно означава съдбата на човека, намиращ се под покровителството на боговете.
Според източната философия пълното щастие е непостижимо в материалния свят, но все пак има практически начини да живеем щастливо. Според тази гледна точка до щастие може да се стигне по два пътя: първият е външният – чрез хубаво жилище, красиви дрехи, добри приятели. Вторият е пътят на духовното развитие и той позволява да се постигне вътрешно щастие. Но тези два подхода не са равностойни. Външното щастие, ако не е съпроводено от вътрешно, не продължава дълго. Ако нещо не достига на сърцето ви, няма да сте щастливи, дори и да се обградите от разкош. Обаче ако сте постигнали вътрешни спокойствие, може да сте щастливи дори и в най-тежките условия. Материалното благополучие само по себе си понякога е способно да ни помогне да решим някакъв проблем, но е възможно да създаде друг. Например, човек може да е богат, добре образован, да заема високо положение в обществото, но щастието все да бяга от него, в търсенето му е възможно той да започне да приема успокоителни и да злоупотребява с алкохол. От друга страна, въпреки че светът, в който живеем, е консуматорски, все по-често се срещат хора, които нямат много пари, но това не ги вълнува и те се наслаждават на спокойствието си.
Християнството идва с нови възгледи за разбирането и достигането на щастие: то минава през смирението, през приемането на това, което имаш. Основен аргумент в полза на това възприятие за щастието е идеята, че „Блажени са нисшите духом и тяхно е Царството Небесно“, което традиционно се тълкува от гледна точка на изграждането на добродетелите на смирението. Щастието е възможно само там, където човек се отдава без остатък на тези, които обича. То е и в осъзнаването на собствената си съдба, на мястото си в света, на личното си призвание, пише списание „За жената“.