За нивото на астрономическите знания на древните индийци може да се съди по Ведите
Например религиозните обреди са свързани с фазите на Луната и нейното положение по еклиптиката.
Освен Слънцето и Луната ведийските индийци са познавали и петте видими с невъоръжено око планети, умеели са да се ориентират по звездното небе, съединявали са звездите в съзвездия (накшатри).
Пълните им списъци се съдържат в „Черната Яджурведа“ и в „Атхарваведа“, а названията им са останали практически неизменни през вековете.
Древноиндийската система на накшатрите съответства на системите, отразени във всички съвременни звездни каталози.
Освен това в „Ригведа“ е изчислена скоростта на светлината с максимална точност. Ето текст от „Ригведа“: „С дълбока почит се покланям на слънцето, което преодолява разстоянието от 2002 йоджини за половин нимеша“. Йоджина е мярка за дължина, а нимеша – единица за време. Ако се превърнат йоджините и нимешите в съвременната система за изчисление, ще се получи скорост на светлината от 300 000 км/сек.
Нещо повече, във Ведите става дума за космически пътешествия и за различни летателни апарати (вимани), които успешно преодоляват земната гравитация.
Ако се вярва на древните текстове, виманите са управлявани от по трима пилоти и са можели да кацат и върху вода, и върху земя. Във Ведите се посочват и техническите характеристика на вимана – небесната колесница: тя е изработена от няколко вида метал и се задвижва от течности, наричани мадху, раса и анна.
Индийският учен санскрито-лог Кумар Канджилал – автор на книгата „Виманите в древна Индия“, твърди, че раса това е живак, мадху – спирт, направен от мед или сока на плодове, а анна е спирт от ориз или растително масло.
Тук е уместно да си спомним древноиндийския ръкопис „Самарангана Сутрадахра“, в който става дума за загадъчна колесница, летяща с живак:
„Силно и здраво трябва да е тялото му, направено от лек материал, подобно на голяма летяща птица. Във вътрешността трябва да се постави уред с живак и желязно подгряващо устройство под него. Посредством силата, която се крие в живака, която привежда в движение носещия вихър, човекът, намиращ се в тази колесница, може да прелети големи разстояния в небето по най-удивителен начин… Колесницата развива силата на гръмотевица благодарение на живака. И тя веднага се превръща в перла в небето“.
Ако се вярва на Ведите, колесниците на боговете са .били различни по размер, в това число и огромни. Ето как е описан полетът на огромна колесница:
„Къщите и дърветата трепереха, а малките растения се изтръгваха с корен от ужасяващия вятър, пещерите в планините се изпълниха с грохот, а небето изглеждаше, че ще се разцепи на парчета и ще падне от огромната скорост и могъщия грохот на въздушния екипаж…“.