Главното в пропагандата е постоянството в поддържането на главните, ключовите послания
При това те трябва да бъдат пределно ясни и прости, насочени към определени целеви аудитории слушатели и обезателно влияещи на техните мотиви (потребности). Класическият пример в този смисъл е посланието „Земята – на селяните, заводите – на работниците“.
Информационните чудовища в съвременния свят са много – нека се научим да не им се поддаваме.
За да противостоим на пропагандата, преди всичко .трябва да си признаем: „Да, аз бих могъл да стана жертва на чуждо влияние“. Това признание е първата крачка към противопоставянето на външно въздействие. Но мнозина не са съгласни. „Как?! Аз съм толкова образован, начетен, постоянно съм в течение на всички събития и новини – как мога да съм нечия жертва? Това е невъзможно!“. Тази емоционална реакция се обяснява с нашите защитни механизми: „Аз съм добър и не бих могъл да бъда лош (жертва)!“.
Важно е също да се потърсят отговори на следните въпроси: „Какви са целите на човека (групата хора), които ми съобщават някаква новина – просто ме информират или искат да повлияят върху мнението ми? В какао искат да ме убедят? Доколко достоверно звучи всичко това? С какво е подкрепено? Какви средства използват: думи, видео, нещо друго? Каква реакция очаква от мен говорещият и действително ли това искам аз?“.
Освен да уловите истината сред множеството новини и съобщения, трябва да спазвате още няколко правила.
Проверявайте информацията и не реагирайте емоционално на тази, която не смятате да проверявате.
Винаги си задавайте въпроса: „Нужна ли ми е тази информация?“, и не бързайте с отговора. Търсете друг поглед върху проблема, тъй като еднозначността на съжденията е първият признак, че сте зомбирани. Кoгато чуете някакъв слух, се запитайте: „А има ли друго мнение по този въпрос?“.
Търсете „свой“ изход. 70% от хората вземат решения, избирайки от стандартните варианти, без дори да се замислят какво друго би могло да се направи в дадената ситуация. Например: Aко започне война, ще отида да воювам и ще стана герой, или ще се скрия в мазето и ще оцелея, но ще съм предател“. Човек не се замисля, че може да не отиде на война и при това да не е предател, тъй като такъв вариант не съществува (помощ в тила например).
Спорете със самите себе си. Нашият мозък е устроен така, че ни насочва да търсим потвърждение, а не опровержение на вече сформираното мнение. Например кандидатът за депутат или президент казва: „Ще заема поста и ще повиша заплатите и пенсиите на всички“. На хората, разбира се, им се иска да го вярват и дори не се замислят каква цена ще трябва да платят за този „подарък“…