Съществува такова понятие като енграма – следата на паметта
Мястото на съхранението й не е свързано с конкретен участък от мозъка. Тя представлява набор от химически реакции, възникващи в резултат на въздействието на електрическите импулси върху мозъчните клетки и осъществяващи се ежесекундно. Съответно, колкото по-ясна е тази следа, толкова по-ярки са спомените и толкова по-дълго остават те с нас. За да е енграмата по-трайна, тъй като невинаги човек преживява емоционални сътресения, трябва да се полагат усилия или просто да се зазубря материалът. Който е учил таблицата за умножение, лесно може да си представи този процес. В този случай заслугата е на методиката на повторението и съответно колкото повече усилия са положени, толкова по-голямо количество информация се запомня.
Човек започва да запомня приблизително от тригодишна възраст, когато вече си дава сметка за своите действия. И именно в този период паметта е най-силна. Това явление отдавна е доказано от учените, а и всеки може да се убеди в това, ако има възможност да наблюдава деца. По тази причина се препоръчва изучаването на различни предмети да започва колкото се може по-рано, особено това се отнася до чуждите езици. Защото, когато порасне човек, възможностите на паметта му вече не са същите, а мнозина, още преди да достигнат 40 години, започват да изпитват проблеми с нея.
Причината е, че паметта има нужда с нея да се работи. А именно от възрастта, когато човекът проходи, у него се появява влечението към изследване, което за родителите понякога е голямо главоболие. Постоянните въпроси и опитите да се узнае нещо ново всъщност са най-добрата тренировка за отдела на паметта в мозъка. Безкрайният поток от информация оказва също тонизиращо въздействие, както физическите упражнения за мускулите.
По същата причина не страдат от разстройства на паметта и много учени, работещи в изследователската сфера. Постоянните опити да открият нещо ново, анализът на фактите и други операции с информация вършат своето. Дори в напреднала възраст повечето от тези хора с лекота цитират цели страници от научни трудове, помнят спецификата на своята работа и дори продължават да се трудят, докато позволява физическото им състояние.
Разбира се, далеч не всички могат да бъдат учени. А и повечето професори и доктори работят с обичайна, рутинна информация. Затова по-голямата част от хората на средна възраст започват да усещат симптомите на умора от мощния поток от данни – страдат от склерози или разсеяност. И тогава ситуацията се влошава…