Често подбираме храната си според това, което обичаме, според това, което най-новата диета ни препоръчва да ядем или според нейната калорийна стойност
Това мислене е разпространено обаче предимно на Запад. В източната мъдрост е заложено съвсем различно отношение към храната и тя се счита за зареждаща сила както на физично, така и на психично ниво.
На Изток им е непонятно как така може да се определят храните просто по калорийна стойност и грамаж. За тях най-важното за една храна е какъв е нейният енергиен заряд. Вярва се, че всяка храна носи ин или ян енергия и съответно има охлаждащ или затоплящ ефект върху тялото ни. А здраво и красиво тяло може да имаме само когато има баланс в храненето – тоест приемаме по равно ин и ян храни.
Но не се заблуждавайте, охлаждащ или затоплящ ефект не означава реално как се отразяват храните на тялото ни чисто физически, а по-скоро енергийно. Понякога дори някои горещи храни може да се окаже, че имат енергийно охлаждащ ефект.
Ин храни с охлаждащ ефект са например мляко, масло, сирене, домати, краставици, тиквички, броколи, зеле, моркови, царевица, карфиол, мандарини, ягоди, круши, банани, грейпфрут, портокали, ябълки, кайсии, киви, манго, смокини, кашу, лешници, както и всякакви кофеинови напитки.
Ян храни със затоплящ ефект са например месо, риба, яйца, сол, макаронени изделия, ориз, праскови, грозде, както и подправки като канела, джинджифил, пипер, карамфил, индийско орехче и т.н.
Смята се, че ако ядете предимно ян храни, може да си създадете проблеми с храносмилателната система, да
имате запек и лесно да трупате килограми. Освен това те крият риск и от високо кръвно, проблеми със съня, честа раздразнителност и изблици на гняв.
А ако винаги залагате предимно на ин храните, може да предизвикате анемия, загуба на апетит, отпадналост, липса на енергия за каквото и да било, апатичност, чувство за преумора, потиснатост и депресия, пише списание „За жената“.