Будизмът, на свой ред, заимствал индийския сакрален символ мандала и по своему го преосмислил
Именно в будизма мандалата се превръща в най-важния елемент на духовната практика – медитацията. По време на съзерцание вярващият се слива с изображението на божеството в центъра, след което настъпва висшият стадий – единението с космическия Абсолют.
Нещо повече, будистите първи започнали да рисуват мандала. Направата на първото подобно произведение се приписва на гуру Падмасамбхава – учителя на будистката тантра от VIII век. Но за разлика от индуистката традиция, тибетската мандала е ориентирана на запад, а не на изток, но това не променя ключовата схема на разположение на будите.
В наши дни практиките на съзерцание и създаване на мандали помагат на човека да се научи да се съсредоточава и да насочва вниманието си. Към тях прибягват последователите на много духовни учения. Особено развити са тези практики във ваджраяна – тантрическото направление на будизма. В него свещеният кръг на мандалата от разноцветен пясък символизира и устройството на света, и пътя към природата на Буда, и тленността на земното съществуване, пише вестник „Феномен“.