Най-древното от лекарствените изделия -ментата, е известно още от времената на египетските фараони
Ценена е в древна Гърция и Рим, споменава се дори в Евангелието от Матей.
Римляните натривали масите с мента по време на пиршества и украсявали главите на гостите с венци от мента. През Средновековието студентите също носели венци от това растение – смятало се, че то стимулира дейността на мозъка. Според народните поверия ментата прогонва от дома злите духове.
Ментата се използва като лекарство външно и вътрешно – във вид на настойки и чайове. Съдържа витамин С, каротин, дъбилни вещества, етерично масло.
ВЪТРЕШНО ПРИЛОЖЕНИЕ
Стомашно-чревни заболявания. Ментата притежава противовъзпалително, обезболяващо и жлъчегонно действие. Настойката се прави от 2 с.л. суха мента, които се заливат с 0,5 л вряла вода. Приема се по 1/3 ч.ч. 3 пъти дневно при болки в стомаха, черния дроб и червата.
За снижаване на температурата.
Като успокоително средство при сърцебиене, депресия и безсъние.
Благодарение на антиоксидантните си свойства ментата предотвратява възникването на катаракта (настойката се пие по няколко пъти на ден).
ВЪНШНО ПРИЛОЖЕНИЕ
Ментата помага при ревматични болки (компрес от отвара от мента се налага на болното място). Същото се прилага и при ухапвания от насекоми.
Смесва се отвара от мента със зехтин и се получава прекрасно средство против киселини. При главоболие смесете ментово и масло от евкалипт и натрийте слепоочията.
Етеричното масло от мента има анестезиращо действие. Оказва потогонно, антисептично въздействие, снема напрежението. 2-3 капки масло се разтварят в 1 ч.л. мед и се добавя към чая.