Долината на река Хунза (границата между Индия и Пакистан) се нарича „оазисът на младостта“
Продължителността на живота на жителите на тази долина е 110-120 години. Хунзакутите живеят повече от 160 години, а 120 години е само средната им продължителност на живота. Почти никога не боледуват и изглеждат озадачаващо млади. Това означава, че има определен начин на живот, който се доближава до идеалния, при който хората се чувстват здрави, щастливи и не остаряват, както в други страни по света, още на 40-50 години.
Хунзите се къпят в ледена вода дори при 15 градуса под нулата, играят игри на открито до стогодишна възраст
Жените им на 40 изглеждат като момичета, на 60 поддържат стройна и изящна фигура, а на 65 все още раждат деца. През лятото ядат сурови плодове и зеленчуци, през зимата – сушени кайсии и покълнали зърна, овче сирене.
Още нещо, което е интересно: жителите имат период, когато плодовете все още не са узрели – нарича се „гладна пролет“ и продължава от два до четири месеца. През тези месеци те не ядат почти нищо и само веднъж на ден пият напитка от сушени кайсии. Тази диета е издигната в култ и се спазва стриктно.
Шотландският лекар Мак Карисън е живял в непосредствена близост до долината Хунза в продължение на 14 години
Той стигна до извода, че диетата е основният фактор за дълголетието на този народ. Ако човек се храни неправилно, тогава планинският климат няма да го спаси от болестите.
Ето защо не е изненадващо, че съседите на Хунза, живеещи в същите климатични условия, страдат от голямо разнообразие от заболявания. Животът им е наполовина по-дълъг.
Основата на диетата Хунза е пълнозърнест пшеничен хляб и плодове, предимно кайсии
Цяла зима и пролет те не добавят нищо към това, тъй като няма какво да се добави. Няколко шепи пшенични зърна и кайсии са ежедневната храна. И с такава оскъдна диета тези смели хора извървяват по около 100 километра в планината без почивка! През останалата част от годината други зеленчуци и плодове се добавят сурови към диетата им, без варене. Консумират още пълнозърнести храни (пшеница, ръж, овес, ечемик, царевица, елда, ориз, просо, грах, леща) и ядки.
Жените смилат пшенични зърна в брашно в каменни хавани и ги заливат с вода без мая, а от полученото тесто приготвят плоски питки като нашите палачинки и ги сушат по стените на къщите си. От кайсиите те ядат ядките, скрити в костилките.
МакКарисън, завръщайки се в Англия, провежда интересни експерименти върху голям брой животни. Някои от тях се хранели с обичайната храна на лондонско семейство от работническата класа (бял хляб, херинга, рафинирана захар, консервирани и варени зеленчуци). В резултат на това в тази група започва да се появява голямо разнообразие от „човешки болести“. Други животни са били на диета Хунза и са останали абсолютно здрави по време на експеримента.
Любопитно е, че Хунза, за разлика от съседните народи, много приличат на външен вид на европейците
Според историците, основателите на първите общности на Хунза са били търговци и воини от армията на Александър Велики, които се заселили тук по време на походите по планинските долини на река Инд.
В книгата „Хунза – хора, които не познават болести” Р. Бирчер подчертава следните много съществени предимства на модела на хранене в тази страна:
— на първо място те са вегетарианци;
— ядат голямо количество сурови храни;
— зеленчуците и плодовете преобладават в ежедневната диета;
— продуктите са натурални, без химикали и приготвени със запазване на всички биологично ценни вещества;
— много умерен прием на сол;
— продукти, отглеждани само на местна земя;
— редовни периоди на гладуване.
Д-р МакКарисън направи няколко заключения, основното от които е: „има идеална диета, която прави болните абсолютно здрави, а здравите изключително дълголетни, и нейната основа са зърнени храни и ядки, които могат да създадат нов живот.“
Източник: mirnov.ru