За съжаление или по-скоро за щастие не е възможно да забравим миналото си
Но съзнанието има защитни механизми, които ни помагат да се отърсим от травмиращите моменти.
Защо се вкопчваме в миналото?
МИНАЛОТО НИ Е ПОЗНАТО
А това ни кара да си мислим, че с него ни е уютно и безопасно. Именно затова много хора се затварят в спомените си – настоящето и бъдещето ги плашат с неизвестността си, а в миналото си отдъхват от своите комплекси. Но реалността така или иначе е факт, колкото и да си заравяме главата в пясъка.
ЛИПСА НА ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ПРОМЕНЯМЕ
За да нагазим с двата крака в настоящето, трябва постоянно да се развиваме, да се адаптираме към промените в средата, да работим над себе си. За съжаление понякога не го правим от мързел – защото това изисква да се учим, да мислим, да влагаме усилия. И се пускаме по течението, което реално означава нежелание да поемем отговорност за живота си.
ОБИДА
Тя прилича на въже, което ни свързва с този, който ни е наранил. Връщаме се отново и отново към обидата и в крайна сметка се оказва, че тя управлява живота ни.
ЧУВСТВО НА ВИНА
Това усещане е подобно на обидата, само че в случая човек се обижда на себе си. Някои хора толкова се увличат в тази игра на самообвинения, че забравят да живеят в сегашния момент.
ЕГОИЗЪМ
Става дума за случаите, когато човек се затваря в порочния кръг на грешките от миналото, самосъжаляваме се. През това време някой близък може да има нужда от помощта и подкрепата ни, но ние предпочитаме да се фокусираме върху собственото си „нещастно“ минало, пише списание „За жената“.