Това е една интересна история за прераждане и още нещо
Почетният професор от Исландския университет в Рейкявик д-р Ерлендур Харалдсон изучава редица феномени, свързани със спомените от „минали животи“ на деца. В няколко случая момченца твърдят, че в предишни свои земни въплъщения са били будистки монаси. Нерядко тези спомени са записвани на момента (което е важно, тъй като с времето те биха могли да се изкривят) и след това са сравнявани с реалните истории на починали монаси.
Случаите, когато разказаните от деца детайли от живота на монаха се потвърждават от документи или свидетелства на очевидци, изследователите наричат „разкрити дела“. Съответно онези, в които детайлите не са потвърдени или са прекалено мъгляви, са смятани за „неразкрити дела“.
Доктор Харалдсон се интересува от разкритите дела на деца, които си „спомнят“, че са били будистки монаси.„Тези случаи са особено любопитни във връзка с поведенческите особености на децата. Всяко от тях демонстрира допустимо или дори образцово поведение за монах“, пише той в своя научен труд, публикуван в списание Society for Psychical Research.
СЛУЧАЯТ HA AVMMHAA БАНААРА РАТНАЯКЕ
Думинда Бандара Ратнаяке е роден през 1984 г. в планинско селце в Шри Панка. Когато навършва три години, започва да „си спомня“ детайли от „своя“ живот, които не би могъл нито да измисли, нито да узнае от някого. Ето някои от тях.
Той е монах в храма Асгирия, който се намира на 25 км от мястото, където живее Думинда. В един прекрасен ден монахът усеща силна болка в гърдите, пада и умира. Разказвайки този епизод, момченцето употребява думата „апаватвуна“, която се използва само в случаите, когато става дума за смъртта на монаси. Той има червена кола, има и ученици – по-млади монаси. Има и слон. Често посещава храма Малвата и добре познава тамошните монаси.
В Асгирия има торба и радио, които иска да си вземе.
Майката на Думинда дълго не се решава да разкаже на някого за всичко това, тъй като е общоизвестно, че монасите не трябва да се привързват към вещите. Момчето не играе с другите деца и твърди, че иска да стане монах. Знае будистките песнопания на древния език на сингалския будизъм, който изучават само монасите. Подражава им в облеклото, посещава и редовно прави подаръци във вид на цветя, каквато е традицията в будизма.
Като цяло, поведението на момчето съвсем не е детско – то винаги е спокойно и съсредоточено, вглъбено в себе си и изпълнено с достойнство. Думинда дори забранява на майка си да се докосва до ръцете му, а в будизма жените действително нямат право да пипат ръцете на монаха.
Харалдсон разговаря с местен монах и той казва, че родителите не биха могли да научат сина си на всичко това.
Съответстват ли разказаните от детето детаили на подробности от живота на реалния монах?
Описанието на Думинда действително съвпада с моменти от живота на монах на име Маханаяка Гунепана, починал от сърдечен пристъп. Приживе той кара червена кола, чете проповеди. Известно е, че един от учениците на Гунепана веднъж хваща слон и го отвежда в родното му село, което монахът често посещава. Той обича този слон, който умира малко преди смъртта на самия монах. Възниква проблем с радиото – монахът няма такова. Но тъй като няма други съвпадащи с описанието на момченцето „кандидатури“, Харалдсон продължава търсенията и установява, че монахът всъщност е имал слон.
Не е изключено Гунепана по някаква причина да е наричал грамофона си „радио“. Всички, които го познавали, го определяли като добър монах, строго спазващ будистките канони. Всичко това съвпада с поведението на детето.
Харалдсон е убеден, че такива детайли детето не би могло да узнае от околните. Теоретически то би могло да научи песнопенията по местното радио, но е малко вероятно.