Когато умира любим човек, умира и нещо у преживелия го. Защо боли от тази раздяла?
„Хората са свързани чрез астралните си тела, обяснява американският психиатър Реймънд Муди, автор на „Живот след живота“. Всички емоции, мисли, мечти, излъчвани между двама души, остават в астралните им полета и се преплитат. При смърт на единия този обмен прекъсва и душите им страдат. Колкото по-силни са били емоционалните връзки, толкова по-трудно душите се успокояват и свикват с раздялата и с хроничния глад за енергията на обичания човек.“
Пред д-р Муди стотици хора разказват какво са преживели в гранични състояния между живота и смъртта при катастрофа, шок и пр. Те описват сходни неща: бял тунел и ярка светлина, близки покойници, които идват да ги посрещнат, чувство за блаженство, покой и глас, който казва: „Върни се в тялото си – още няма място за теб тук.“
Във всички епохи хората виждат поличби за приближаваща смърт. Нейният знак може да се прояви и като предчувствие. Животни като котките и кучетата например усещат края на своя стопанин. В езотериката има възглед, че смъртта идва, когато човек е изчерпал определения си от Бога лимит от късмет и щастие. Затова, ако периодът на сполуки продължи твърде дълго, може да очаква беда. Колкото по-ярък е животът на човека, през колкото повече събития е минал и повече неща е свършил, толкова по-рано го отнася смъртта.
Тя не бърза – дава възможност на човека да достигне целите си и едва тогава го прибира в своя свят.