Будизмът, както се полага на една от най-древните световни религии, е загадъчен и многолик
Невероятно множество от направления, школи, учения, наставления и истини си съперничат помежду си за правото да доведат адепта до окончателното просветление. „Страничните ефекти“ по пътя към нирвана са душевният покой и някои свръхестествени способности – от ходене по вода до пренасяне на съзнанието в други тела. Представителите на знаменитите тибетски лами буквално пламтят отвътре. Благодарение на упорити тренировки те не познават един от най-страшните врагове на живите същества -студа.
Монах, седящ в леки дрехи на снега в течение на няколко часа, не е зрелище за хора със слаби нерви. Йогите, практикуващи тумо, са наричани „респа“ (res pa), дословно – „бяла пола“: дори в най-лютите студове телата им са покрити само с тънка бяла тъкан.
Учението тумо не само е поразително, но и крайно практично в условията на заснежените планини на Тибет.
Първите сведения за него се появяват относително скоро – в средата на XX век, когато пътешествениците А. Дейвид-Нел, У. Евантс-Вентс и Д. Тучи независимо един от друг описват мистичната практика на тибетските майстори, позволяваща им да изсушават върху себе си мокри чаршафи при минусови температури. Тази техника се споменава в „Йогакундалини-упанишада“ – един от древноиндийските религиозно-философски трактати. „Когато апана, вървейки нагоре, достигне местопребиваването на огъня, тогава подетият от вятъра пламък се раздухва и нараства. Тогава с пристигналия огън се възпламенява самата прана, след това с непрестанно горене пламъкът обхваща цялото тяло.“ (За всеки случай припомняме, че апана и прана са видове жизнена енергия.)
Като че ли всичко е просто: със силата на волята издигаме апана нагоре, възпламеняваме прана и… студът вече не е страшен. Уви, на практика закаляването на организма изисква много време и сила на волята, пише вестник „Феномен“.