Индианците гуарани преживявали тежки и дълги периоди без храна, само с тонизиращата напитка от мате
Чаят замествал потребностите им от плодове и хляб и утолявал глада. Той действа като балсам не само за тялото, но и за душата. Стимулира имунната и нервната система, зарежда организма с енергия, предпазва го от изтощение и забавя стареенето. Според легендата матето е дар на гуараните от бог Туппа. „Мате“ на езика им означава още и кратунка (защото се приготвя и пие от нея с тръбичка). Има ритуал, свързан с тази напитка.
Берат се листата на по-старите дървета, над 25 г. След като се изсушат, се смилат. Качеството на напитката зависи от района, в който расте дървото, от начина на сушене и от това колко ситно са надробени листата.
Испанските колонизатори на Южна Америка започват да пият много мате. Установили, че ги предпазва от скорбут. Болестта поразява моряците при дълги плавания, понеже не ядат зеленчуци и плодове. Но испанците забелязали и че индианците, които пият мате, са физически издръжливи. Решили, че в чая има някакво наркотично вещество. На юг от Бразилия хората са направо пристрастени към чая от мате, както в Средна Азия – към зеления чай.
Йезуитски период на дървото
През XVII век започва „йезуитският период“ в историята на мате. През 1611 г. орденът основава своя йезуитска империя, просъществувала 160 г. Поповете първи опитват да култивират растението Yerba Mate. В Европа матето било известно като „наслойката на йезуитите“ и струвало много по-скъпо от кафето и чая. Когато през XIX век в Южна Америка почват революции и войни, Европа забравя за чая от мате. Сега пак се е върнала към него.