Стремежът за вечен живот е почти универсален и е бил характерен за много култури и във всички времена
Независимо какво е движело желаещите да измамят смъртта – страхът, жаждата за познания или просто любовта към живота, главното е. че мнозина са смятали да живеят вечно.
Да изядеш русалка – (Япония)
В японския фолклор се срещат същества на име нингьо, които в другите култури са обикновени русалки. Тяхното улавяне обещава нещастия и бури, затова изхвърлената на брега нингьо била предвестница на войни. По тази причина рибарите, дори ако случайно уловят русалка, винаги я връщали обратно в морето.
Според легендата за Яохим обаче веднъж, поради невежеството на няколко души, малко момиченце опитало месото на нингьо. С детето не се случило нищо лошо, но девойката престанала да старее на 15-годишна възраст и като надживяла много съпрузи и деца, окончателно паднала духом и тръгнала да пътешества. Върнала се след много столетия, станала монахиня и заради нейната набожност й била дарена смърт (като форма на висше благо!) на възраст 800 години
Да изпиеш амрита – (Индия)
Амрита на санскрит се превежда „безсмъртие“ – това е напитка, даряваща вечен живот. Сурите – според някои това са били бивши богове, изгубили безсмъртието, според други – много енергични смъртни, пожелали вечен живот и го създали. За целта те настроили своите идеологически противници – асурите („антибогове“), да изорат заедно Млечния океан.
Начинанието имало успех, но коварните сури с хитрост и измама убедили асурите да не пият от получилата се субстанция, като по този начин постигнали съществено предимство във вечното си противостояние. От желаещите да повторят техния път не се изисква много – само да открият Млечния океан.
Живачна кула – (Китай)
Живачната руда, или киновар, е централният елемент в еликсира на безсмъртието на даоската религия.
Мнозина се опитвали да приготвят истински еликсир, използвайки и други съставки с различна степен на отровност. Известно е, че към такива експерименти прибягвали и особи с кралска кръв, като много добре са документирани опитите на членовете на династията Тан.
Резултатът от подобни усилия в най-добрия случай бил нулев, а в най-лошия завършвал със смърт, която обикновено била много мъчителна. Всичко това довело дотам, че постепенно търсенето на „външен“ източник на безсмъртието (еликсир) било заменено с вътрешен такъв (йога и други духовни практики на Изтока).
Да вкусиш прасковите на безсмъртието – (Китай)
Прасковите на безсмъртието, растящи в градината на Нефритовия император, са важен символ в китайската митология. Само един смъртен успял да ги опита- СунУкун, чиито приключения са описани в най-значителния древен литературен източник — романа „Пътешествие на Запад“ на У Ченен. Дори в кратък преразказ тази феерична книга омагьосва – Сун Укун (Царят на маймуните) успява да се научи да лети на облак, превръща се в 72 различни същества, измолва от драконите гигантска тояга, след смъртта си устройва скандал в Ада, взет е за коняр при Небесния император, но се възмутил от тази „позорна длъжност“ и избягал. След това нагло налапал прасковите на безсмъртието, заради което избегнал смъртта и победил цяла армия. Той дълго вървял към успеха, достигнал до титлата „велик мъдрец, равен на Небу“, но след това не му провървяло и Буда го заточил под една планина, пише вестник „Феномен“.