На извечния въпрос на човечеството съществува ли живот след смъртта, изглежда, е даден отговор – при това утвърдителен.
Било доказано, че всеки човек има душа, която остава да живее и след като сърцето престане да тупти. Един от авторите на изследването – анестезиологът Стюарт Хамероф, разкрил детайли от откритието.
Както се казва в доклада, душата на човека представлява нещо по-фундаментално от обикновени неврони. „Мисля, че съзнанието или негов предшественик винаги е съществувало във Вселената, може би още от времето на Големия взрив“, заявил професорът. Според него, когато сърцето престане да бие, информацията, съхранявана в главния мозък, не изчезва, а продължава „да тече във Вселената“. Именно с това се обяснява фактът, че хората, преживели клинична смърт, често говорят за „бяла светлина“ или „тунел“.
„Когато сърцето спре, а кръвта вече не преминава по съдовете, микротръбите губят квантовото си състояние. Но квантовата информация, която се намира в тях, не се разрушава. Тя не може да бъде унищожена, затова се разпространява и разсейва из Вселената. Ако пациентът, попаднал в реанимацията, оцелее, той разказва за „бяла светлина“, може дори да види как „излиза“ от своето тяло. Ако умре, квантовата информация съществува неопределено време извън тялото. Именно това е душата“, обяснил ученият.
Ще припомним, че по-рано колегата на професора – лекарят неврохирург Ейбън Александър от Харвард, описал своето пътешествие в задгробния свят в книгата си „Доказателство за рая“. В нея лекарят разказва, че когато изпаднал в кома заради инфекциозен менингит, попаднал в рая, носел се сред облаците, а около него летели пеперуди и същества, „подобни на ангели“, пише вестник „Феномен“.