Животът на Лиуза Хей в никакъв случай не е бил лек, но тя успява да го промени, благодарение на своята вътрешна нагласа
Луиза Хей се е обучавала в университета на Махариши Махеш Йога по методиката за трансцендентална медитация, която условно може да бъде наречена техника за самовнушение, активно влияеща върху протичащите в организма физиологични процеси. Така Луиза достига до създаването на афирмациите – кратки целителни фрази, насочени към изменение на съзнанието и възпитание на любов към самия себе си. Същността на създадената от Луиза Хей методика се състои в анализа на личните проблеми и проявлението на мислите, които са ги създали с последващото им изместване от строго позитивни мисли. Например, вместо „Аз не съм нужен на никого“ според Луиза трябва да си повтаряме „Аз обичам хората и те ми отговарят с взаимност“, формите на мислите могат да бъдат най-различни: главното е те да носят в себе си заряда на позитива и да не съдържат отрицание. Например, вместо „Аз не боледувам“ Луиза Хей предлага на учениците си формулата „Аз съм здрав“.
По зла ирония на съдбата обаче тази формула скоро й е необходима на самата нея: през 1978 година лекарите поставят на Хей страшната диагноза-рак…
Мнозина на нейно място биха изпаднали в отчаяние и никой не би посмял да ги осъди за това, но Луиза тръгва по друг път. След като анализира живота си, тя открива причините за болестта в отвращението към собственото си детство, в обидата от безчовечното отношение. Тя се отказва от помощта на лекарите и за кой ли път започва от нулата. Преди всичко мисис Хей прощава на всички, които някога са й причинили болка – веднъж и завинаги прогонва ожесточението от сърцето си. След това в ход влизат изчистването на организма, строга диета и нова серия афирмации.