В началото на XX век се надигнала нова вълна на интереса към китайските огледала
Но това, уви, се разразила Първата, а след това и Втората световна война.
За щастие, през 1961 г. министър-председателят на Китай Джоу Енлай при посещение на Шанхайския музей се заинтересувал от вълшебните огледала и заповядал да бъде възстановено производството им. Няколко университета две години си блъскали главите над решаването на тази задача, но нищо не се получавало. И едва на третата година пред света били представени вълшебни китайски огледала съвременно производство, които по нищо не отстъпвали на древните. Изображенията, които те отразявали, ту съответствали, ту не съответствали на релефа на тилната им страна. Като че ли старинната технология била възродена! Но както и преди, тайната на изработката им се пазела строго.
Днес десетки учени се опитват да разкрият мистерията на китайските огледала, но без резултат. Изброяват се най-малко шест начина, по които може да се направи вълшебно огледало, само че по някаква причина никой не може да го изработи.
Преди няколко години руски и американски учени разрязали вълшебно огледало, за да проверят дали съществуват нееднородности на метала в местата, които проектират изображението. Били използвани най-съвременни микроскопи, течни кристали, авангардни технологии, но не били открити структурни разлики. В края на краищата се появила статия, в която се казвало: „В историята на оптиката едва ли може да се открие толкова завладяваща тайна, която да се сравни със загадката на вълшебните огледала на Изтока, макар че човечеството търси обяснение на удивителните им свойства почти четири хилядолетия“, пише вестник „Феномен“.