Първите опити да открехне завесата на тайните предприел през XI в. китайският учен Шен Куа. Той смятал, че при отливането по-тънката част на огледалото изстива по-бързо от по-дебелата и това води до малки, незабележими за окото изкривявания на повърхността
Няколко столетия по-късно Дейвид Брустър -шотландски физик, който изобретил играчката калейдоскоп, писал, че изображението, породено от огледалото, не е свързано с рисунката на обратната страна, а се нанася със слаб разтвор киселина върху лицевата повърхност, след което тя се шлифова.
За вълшебните огледала в Китай се разказвали легенди. Според една от тях в хубав слънчев ден жената на императора се разхождала в градината и се любувала на отражението си в бронзово огледало. Слънчев лъч се отразил в него и на белоснежната стена на двореца се появило изображение на дракон. Точно същият бил нарисуван на обратната страна на огледалото. Така било открито вълшебното свойство на китайските огледала, които започнали да I се наричат прозрачни. И това удивително свойство е намерило отражение и в пословицата „На слънце истината винаги излиза наяве“…
През XIX в. западните учени смятали, че вълшебното огледало се прави по следния начин: при отливката майсторът нанася на тилната страна на огледалото релефна рисунка, след това шлифова лицевата страна, като силно я притиска. При това по-тънките места на огледалото, разположени над вдлъбнатините в релефа, леко се огъват и по-малко се подлагат на въздействието на абразива. След полирането те се изправят и леко изпъкват над нивото на огледалото. В резултат върху лицевата повърхност се появяват фигури с изпъкнали микроогледалца, съответстващи на релефа на изображението на обратната страна на изделието. Именно те формират рисунъка вътре в слънчевото „зайче“. Въпреки това нито в Европа, нито в Америка не успели да направят нито едно огледало по тази рецепта.
Какво било удивлението на световната общественост, когато в средата на века японци донесли в Европа множество вълшебни огледала. Може би са успели да откраднат тайната от китайските майстори и са се научили да ги правят сами? Както и да е, през 1877 година в Лондон била организирана изложба на вълшебни огледала от Япония!
Впрочем китайците не изостанали и демонстрирали пред света поредния си шедьовър – старинно огледало с дебелина 1,3 см. При такъв слой бронз всички обяснения на европейските учени изглеждали смешни и нелепи. Но кай-невероятното било друго: този път рисунката в слънчевото „зайче“ не съответствала на релефа на обратната страна на огледалото! Там имало изобразено слънце, изгряващо над езеро, а в отражението на слънчевия лъч на стената на храма се появявали луна и звезди. Вълшебното огледало поставило поредната загадка пред учения свят – при това и предишната все още не била разкрита, пише вестник „Феномен“.