Ву вей означава да не пилеем старания в безкрайни амбициозни планове, да не полагаме неимоверни усилия за неща, които виждаме, че не стават, да не даваме всичко от себе си за цели, в които не сме напълно уверени. Тоест не бива да се водим просто от инат и от собственото си убеждение, че трябва нещата да станат задължително по нашия начин.
Нека се откажем от манията си за контрол. Вместо да се концентрираме върху предварително набелязана, твърдо фиксирана цел, да се опитваме да усетим накъде се движат нещата и как най-добре можем да следваме хода им. Тази стратегия изисква концентрация върху процеса, а не върху резултата. Когато подхождаме към живота по подобен начин, в крайна сметка постигаме повече с по-малко усилия. Последователите на ву вей твърдят, че когато човек тръгне по пътя на дао и не гони целите си на всяка цена, а просто се остави на течението, нещата се нареждат от само себе си. Това е така, защото според тях, когато сме си поставили цел и сме фиксирани върху нея, ние не знаем дали не влизаме в противоречие с по-висши закони. Заради това е добре от време на време да отвръщаме поглед от целта и да наблюдаваме как се случват нещата около нас.
Духовните учители вярват, че когато постигнем лесен успех, значи сме постъпили правилно и трябва да продължаваме в същата посока. Когато се заемем с нещо странично и то ни донесе неочаквани награди, трябва да продължим да действаме по същия начин. Ако се борим да постигнем нещо с всички сили, но то не става и не става, значи сме на грешен път. И вместо да изхабим времето и енергията си, най-добре е да се откажем навреме. Това важи както за професионалната сфера, така и за личната. Дори в отношенията с партньорите понякога е много по-добре просто да оставиш другия да си отиде, ако съвместният ви живот е безкрайна борба. Ву вей ни учи и на нещо друго. Непрекъснато заети да гоним целите си, ние губим от поглед живота, който си тече. Вглъбени в това, което трябва да постигнем, пропускаме да се насладим на настоящето, забравяме малките радости, пропиляваме живота си. А би трябвало да се наслаждаваме на това, че съществуваме, да се радваме на всеки момент, пък всичко останало се случва от само себе си, пише списание „За жената“.