Личните нападки трябва да се избягват, но ако почувствате, че ви хокат безогледно и преувеличават вината ви с думи като „винаги“, „никога“ или „в повечето случаи“, то вие имате право на защита.
Противопоставете се със спокоен тон и поискайте да ви цитират конкретни примери, които биха потвърдили обвиненията срещу вас. В повечето случаи при подобна реакция критикът отстъпва.
Напълно неподлежаща на обсъждане е критиката, която се изразява в лични обиди. Ако някой ви изкрещи: „Ама ти си ужасна истеричка“, направете се, че не го чувате. Можете да сложите лесно край на спора с реплика от типа: „Ами, щом казваш, тъй да бъде“.
Разговаряйте с околните за проблема
Критиката ви е засегнала, но вие не виждате ситуацията в такава светлина като вашия опонент. Тогава поговорете с ваши близки по този въпрос. Попитайте ги дали са съгласни с упреците срещу вас, или може би преценяват другояче становището на вашия критик.
В подобни разговори си дайте ясна сметка кой са вашите грешки и слабости. Опитайте се в подобни разговори да проумеете собствените си недостатъци и се опитайте да се поучите от критиката, която ви е отправена.
Приемете, че тя е за ваше добро и не цели да ви дискредитира. Тогава едва ли има защо да се сърдите, пише вестник „Всичко за семейството“.