Случва се да се чувстваме така, сякаш се движим в омагьосан кръг
Животът застива на място: събуждаш се, хапваш, отиваш на работа, връщаш се, хапваш, спиш и т. н. Това е опасно, защото привидното благополучие потапя човека в духовен сън и той дори не се замисля за това, че е станал безволева играчка в ръцете на съдбата. Но един ден ръката й може да го стисне за гърлото в мъртва хватка.
Случва се и да е още по-зле: правим едни и същи грешки, случват ни се едни и същи неприятности и на душата ни става все по-тежко. В резултат изпадаме в дълбока депресия, която може да достигне дори до опит за самоубийство.
В индуизма такива ситуации се наричат „възли на кармата„. Древните славяни са ги обозначавали като „уроци на Неволята“ (богинята на лошата съдба). В православието тичането по порочния житейски кръг се определя като „греховно вцепенение“. Смисълът е един: човек, независимо дали го забелязва или не, затъва в тресавището на полуживотинско съществуване. Ясно е, че кръгът трябва да бъде разкъсан. Но откъде да започнем?
За да разберем в какъв облик ни се е представил бесът, потопил ни във вцепенението, или както биха казали индусите, кой кармичен възел първо трябва да разсечем, много е ефективен обрядът с четиридесет свещи. Още едно негово преимущество е, че в този обряд може да се заложи практически всичко: молби за здраве, за успех в учението и работата, за възстановяване на душевното равновесие. Може да се попита как ще се разреши даден проблем, който ви измъчва. В разговора с Висшите сили се разрешава откровено да разкажете за своите съмнения, да питате за съвет. Но в него има и плашещ момент.
Обрядът се нарича „четиридесет свещи“, но в църквата можете да купите двадесет или дори десет, а след това да ги разрежете така, че да получите четиридесет части. Поставете свещите изправени на поднос, като разтопите краищата им, или просто върху няколко слоя фолио. Сложете пред тях икони: на Иисус Христос, на Божията майка, на Пантелеймон Целител (ако става дума за здраве) и вашата именна икона.
Именната икона е тази, която е посветена на светията, чието име носите. Някои се объркват от факта, че има много светии с еднакви имена. Изборът на небесен покровител в този случай канонически се определя от близостта на деня, в който се чества паметта на светията, до датата на вашето раждане или кръщение, но църквата не забранява да се ръководите и просто от вашето собствено желание.
Запалете свещите и кажете три пъти молитвата „Отче наш“, а след това молитвата към ангела-пазител: „Ангел мой! Пазителю и спасителю! Запази ме от всяка болест и скръб, от врагове, спаси ме в дома и на път. Амин. Амин. Амин!“.
След това започнете разговора с Висшите сили. Със собствени думи, просто, сякаш беседвате с родителите си (само че без всякакви неприятни характеристики по адрес на тези, които смятате за врагове!), поговорете с всяка икона поотделно за вашата съдба, за това, какво ви тревожи, помолете за съвет как да се избавите от злата съдба.
Когато всички свещи догорят, извадете с пръсти остатъците от фитилите и просто ги изхвърлете. Чистия восък разтопете и излейте в дълбок съд със студена вода, като помолите за отговор.
Когато восъкът застине, обърнете получената фигура и се постарайте да разберете какво са ви отговорили Висшите сили. Колкото и странно да ви се стори, техният отговор обикновено се чете лесно дори от хора с не особено богата фантазия. Въпросът тук дори не е в това, на какво прилича восъчната отливка и как трябва да се тълкува възникналата асоциация. Важно е caмото докосване до нея – съветът или отговорът ще прозвучи в главата ви сякаш от само себе си. Ще разберете какво да правите или, обратното, какво не бива да правите.
Случва се и така, че получената „скулптура“ веднага, без всякакво разглеждане, предизвиква неприязън, отхвърляне и дори- страх. Тогава можете веднага да претопите восъка и да го излеете отново. Но само веднъж! Ако в новата фигура отново има нещо негативно, по-добре е да я закопаете в земята и мислено да си пожелаете събитието, което тя предвещава, да не се случи. Това става, когато проблемът, който ви тревожи, е прекалено запуснат и не се поддава на решение. Или – много по-често .- когато сте сгрешили толкова много и толкова сериозно, че Висшите сили отказват да ви помогнат от първия път.
Тук съветът може да бъде само един: да се по-каете, да спазвате строг пост – накратко, да измолите прошка от Небесата, а едва след това да помолите за помощ, пише вестник „Феномен“.