Река Йордан тече от планините и се влива в езерото Кинерет, но на протежение от 300 метра не се смесва със солените води и течението продължава, докато не попадне в Мъртво море. Когато Иисус приел кръщението и върху него слязъл Светият дух, водите на Йордан потекли обратно.
Оттогава това знамение се повтаря всяка година: в навечерието на Богоявление православните пускат по реката дървени кръстове със запалени свещи, реката ги отнася в Мъртво море, а на самия празник неизменно ги връща обратно!
В определен момент, свързан в християнството с кръщението на Иисус в река Йордан, всички води на нашата планета придобиват уникални целебни и физически свойства. Това продължава едно денонощие. В този най-важен момент, уверяват богословите, е станало съприкосновение на Богочовека с материята и се е осветило естеството на всички води чрез потапянето на въплътения Бог. Оттогава именно на този ден не само водата в църквата, но и всички води в природните източници и водоеми придобиват „първозданното свойство нетленност“, стават непод-властни на присъщите на обикновената вода процеси на гниене и разпад. Нещо повече: водата придобива способността да лекува болести, да освещава с благодат. Богоявленската вода според светите старци потушава пламъка на страстите и прогонва злите духове, затова с нея се напръскват жилищата и храната, умиват се лицето и ръцете.
Трябва да отбележим, че чудните превращения на водата ставали на 6 януари дълго преди началото на християнската ера. Този ден бил сакрален още за нашите езически предци, пише вестник „Феномен“.