Във всеки от нас в различна степен е развито всяко от седемте тънки тела, но само едно от тях е водещо
Ако по натура сте подвижен човек, във всяка ситуация действате, съобразявайки се само с инстинктите, изобщо не се нуждаете от духовност, а на първо място поставяте чувствените наслаждалия като храна и секс, знайте, че водещото при вас е физическото тяло.
При прекалено чувствителните и впечатлителни хора, намиращи се във властта на емоциите, доминира астралното тяло.
При онези, които на първо място поставят разума и интелекта, доминира металното тяло. Такива хора за броени минути разработват план и го следват независимо от спънките по пътя си.
Ако за вас на първо място е комфортът и можете просто да отложите делова среща заради внезапно влошилото се време, вашето главно тяло е ефирното. Освен това към ефирните създания могат да се отнесат балерините (и всички, които се занимават с танци), фокусниците и маговете.
Ако сте свикнали да вървите „на щурм“ и да побеждавате, значи сте човек на действието и вашето главно тяло е казуалното.
Онези, които се държат като герои, от сутрин до вечер спасяват давещи се, могат да се гордеят с отлично развито будхиално тяло.
Подобни на тях са хората с водещо атманическо тяло. Те са родени да летят, само им дайте възможност да постъпват праведно и да наставляват и другите по правия път.
Как да запазим баланс
По този начин това, което обикновено наричаме карма, е само част от онова, което включва в себе си това понятие в действителност. Съвкупната и зрялата карма получаваме в наследство от своите минали животи и нищо не можем да направим по този въпрос. Това е като сметката за електричество или телефон – вече сме извършили действието, сега за него се иска да заплатим и никой не може да ни освободи от това, само известен процент от нея може да премине в следващото прераждане.
Но по силите ни е да направим така, че да не се натрупват нови „отрицателни сметки“ или поне да се намали сумата им, както и да постигнем увеличаване на процентите на позитивния „депозит“. Можем да го постигнем с помощта на зараждащата се карма и кармата на бъдещето.
Не всичко обаче е еднозначно. В християнството има еднозначно добри и еднозначно зли дела; в индуизма и будизма оценката им е по-сложна. Зараждащата се карма отчита по-скоро не самите действия, а техните последствия.т.е., за да подобрим бъдещето си, трябва максимално да вземаме предвид последствията от постъпките си и да се стараем да си представим колко добро и зло могат да донесат те в бъдеще, независимо от нашите намерения. Именно затова в индийската традиция се отделя толкова голямо внимание на развитието на ума и способностите за предвиждане.
Ще илюстрираме казаното със следния пример. Спасявате малко кученце, но минават няколко години и то, вече пораснало голям и свиреп пес, напада дете и му нанася тежки травми. От една страна, вашите действия са ръководени от благородни подбуди, а от друга – спасяването на животното се отразява зле на вашата карма. С други думи, не ни е дадено да предугаждаме как ще се отразят действията ни, но във всеки случай плащаме за тях. Пътят към ада често е постлан с благи намерения.
Именно затова будистите се стремят към нирвата – състояние, в което не остават никакви желания и подбуди, следователно не се извършват никакви действия, които биха могли да повлекат след себе си негативни последствия.
С кармата на бъдещето е много по-просто. Тъй като тя е само отражение на нашите планове, развитието й най-лесно се поддава на контрол. Тук ясно действа принципът „греховните помисли са грях“. Дори ако само в мислите си със злост пожелаем някому смъртта, това ще се отрази зле на нашата собствена карма, дори и никога да не осъществим тази мисъл на практика. Ако при живи родители планираме как ще живеем в дома им след тяхната смърт, това също не носи нищо хубаво за бъдещето ни.
Така че, за да сте щастливи и занапред, трябва в настоящето си да сте достойни за това. И не само в постъпките си, но и в мислите си…