Тай-чи, или познатото още като тай джи чуан древно бойно китайско изкуство, е система от плавно изпълнявани преливащи се движения, които подобряват здравето и учат на самоотбрана
Това бойно изкуство е метод за освобождаване от умората и придобиване на положителен поглед върху света, на мъдрост и хармония между тялото и душата. Философското понятие тай джи се превежда като велик предел. Това е вселената на осезаемите неща – на предметите и явленията, които имат имена и са част от света, в който живеем. Когато сме живи, сме в тай джи. Когато не сме, отиваме в у джи – безпределното или хаоса, както го наричат китайците. Учението е свързано с постигане на определена нагласа на психиката. „Соииумът, в който живеем, борбата и конкуренцията втвърдяват тялото. Когато умът е спокоен, тялото може да се отпусне. То трябва да придобие мекота, която да му позволи да се движи по-леко. Важно е да се изкорени стремежът да бъдеш по-голям от това, което си, защото се страхуваш да не бъдеш стъпкан. Само тогава може да постигнеш вътрешен мир, а когато си изправен пред противник – да усетиш начина, по който иска да те победи, и да използваш енергията му, за да го отстраниш“, обяснява учителят Георги Деничин, пише списание „За жената“.