Пътят към опознаването на всяка техника в йога отнема години и тумо не е изключение
Преди всичко трябва да се получи специално разрешение от ламата, владеещ тумо до съвършенство. При това майсторът дори няма да обяснява допълнително на онзи, който не е запознат с обичайните дихателни техники или е с недостатъчно добро здраве.
Началният период на обучение продължава от два месеца до половин година, след което се пристъпва към практиките. Гуруто наставлява послушника в планините, по-далеч от селищата, за да се изчисти той телом и духом. Ученикът няма право да напуска мястото на тренировките без разрешение и е принуден да се упражнява от изгрев до залез. Всеки, който се е посветил на тумо, се отрича от всякакви източници на външна топлина – било то вълнена дреха или открит огън. От този момент адептът се сгрява само от вътрешния си пламък – ако разбира се, може да го контролира.
Отначало послушникът прекарва нощите на сламен матрак, след това спи върху голата земя и накрая – в снега или в ледена вода. Практиката се извършва само на гладно. Забранено е дори да се пие вода: организмът трябва да е напълно пречистен от външни вещества.
В основата на тренировката лежат дихателни упражнения – смята се, че с всяко издишване човек с усилие на волята се избавя от злото: от алчността, гордостта, гнева, завистта… Когато се докосват празнотата на съзнанието и празнотата на тялото, вътре в монаха пламва огънят тумо.
„Изпитът“, който ламата устройва за най-способните послушници, е крайно суров. В най-мразовитата и ветровита зимна нощ кандидатите за майстори сядат покрай брега на планинска река и се увиват в плат, напоен с ледена вода. Послушниците трябва напълно да изсушат чаршафа с помощта на придобитата техника. Легендите разказват, че някои успяват да се справят с четиридесет чаршафа за една нощ! Размерът не е уточнен, но съгласете се, че впечатлява дори и парчето плат да е носна кърпичка, пише вестник „Феномен“.