Умението да се задържа дъхът се оказва много полезно и в една специална област на медицината – терапията на рак на гърдата
При нея радиацията се насочва с голяма прецизност точно в тумора за няколко минути. И понеже гръдният кош се мести при всяко вдишване и издишване, снопът лъчи се спира и пуска на къси порции между вдишванията.
Ако обаче съумее да удържи гръдния си кош напълно неподвижен, като не диша, цялата доза радиация се доставя на точното място наведнъж.
Проблемът е, че повечето хора, също като вас, ще издържат само минута. Но един експеримент в университетската болница на Бирмингам показа, че, ако пациентът вдишва няколко минути въздух, обогатен с кислород, ще задържи дъха си след това цели 5 минути и 30 секунди!
Този трик е възможен не защото подлъгваме рецепторите за нивата на кислород и на въглероден двуокис в кръвта, а защото подлъгваме диафрагмата да не се свие. При вдишане мускулът й я изправя. Това увеличава обема на гръдния кош и въздухът навлиза в дробовете, за да го запълни.
При спрян дъх диафрагмата се задържа изправена. Ако преди това изкуствено се вдигне нивото на кислорода и се намали нивото на въглеродния двуокис, както направили в Бирмингам, умората на диафрагмата се забавя. А с издишване на съвсем мъничко въздух тя се отпуска малко и помага дъхът да се задържи още.
Но диафрагмата не може да бъде подлъгвана дълго. В един момент сигналите от нея стават неудържимо силни и човек се предава, дишайки.